ТЕКСТ 13
дака увча
бхӯн ануграха ахо бхават кто ме
даас тва майи бхто яд апи пралабдха
на брахма-бандхуу ча в бхагаванн аваг
тубхя хареш ча кута ева дхта-вратеу
дака – цар Дака; увча – каза; бхӯн – много голямо; ануграха – добро; ахо – уви; бхават – от теб; кта – сторено; ме – на мен; даа – наказание; тва – от теб; майи – на мен; бхта – сторено; ят апи – въпреки че; пралабдха – победен; на – нито; брахма-бандхуу – на недостойните брхмаи; ча – също; вм – вие двамата; бхагаван – мой господарю; аваг – пренебрежение; тубхям – от теб; харе ча – на Бог Виу; кута – къде; ева – със сигурност; дхта-вратеу – този, който извършва жертвоприношения.
Цар Дака каза: О, скъпи Шива, аз тежко те оскърбих, но ти си толкова добросърдечен, че вместо да ме лишиш от своята милост, ми направи огромно добро, като ме наказа. Ти и Бог Виу не отхвърляте дори недостойните брхмаи, които не могат да свършат нищо полезно, затова не е чудно, че се смили над мен, извършващия жертвоприношения.
Въпреки че се чувствал победен, Дака разбирал, че наказвайки го, Шива е проявил голяма милост към него. Той си спомнил, че Шива и Виу не отхвърлят брхмаите дори когато те не притежават нужните качества. Според традициите на ведическата цивилизация хората, родили се в семейства на брхмаи, не бива да бъдат подлагани на сурови наказания. Пример за това откриваме в отношението на Арджуна към Ашваттхм. Ашваттхм извършил ужасно престъпление, като убил всичките синове на Павите, докато спели. За това злодеяние той бил осъден дори от Бог Ка, но Арджуна го пощадил и не го убил, тъй като Ашваттхм бил син на велик брхмаа, на Дрочря. В тази строфа трябва да обърнем внимание на думата брахма-бандхуу. Брахма-бандху се наричат тези, които са родени в брамински семейства, но чието поведение е недостойно за един брхмаа. Такива хора не са брхмаи, а брахма-бандху. Дака се проявил точно като брахма-бандху. Брахм, неговият баща, бил велик брхмаа, но отношението на Дака към Шива не подобавало на никой брхмаа, затова тук Дака признава, че не е истински брхмаа. Ала Шива и Бог Виу са благосклонни дори към несъвършените брхмаи. Шива наказал Дака не така, както се наказва враг или противник. Той го наказал, за да му помогне да се свести и да осъзнае, че е постъпил неправилно. Дака разбрал това и благодарил на Шива и на Бог Ка за тяхната благосклонност към недостойните брхмаи, към които числял и самия себе си. Въпреки че бил недостоен, той бил поел обет да извърши жертвоприношението, понеже такъв бил браминският му дълг. Затова сега Дака започнал да отдава молитви на Шива.