No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 25

дако гхӣтрхаа-сданоттама
ягйевара вишва-сдж пара гурум
сунанда-нанддй-анугаир вта муд
ган прапеде праята ктджали

дака – Дака; гхӣта – прие; архаа – подходящ; сдана-уттамам – жертвен съд; ягя-ӣшварам – на господаря на всички жертвоприношения; вишва-сджм – на всички Праджпати; парам – върховният; гурум – наставник; сунанда-нанда-ди-анугаи – от спътници като Нанда и Сунанда; втам – заобиколен; муд – с голяма радост; ган – отдавайки смирени молитви; прапеде – намери убежище; праята – с умиротворен ум; кта-аджали – с допрени длани.

Когато Бог Виу прие всички жертвени дарове, Праджпати Дака, обзет от радост, започна да му отдава смирени молитви. Богът, Върховната Личност, е господарят на всички жертвоприношения и наставникът на всички Праджпати. На него служат дори личности като Нанда и Сунанда.

« Previous Next »