ТЕКСТ 38
йогешвар ӯчу
прен на те 'ньо 'стй амутас твайи прабхо
вишвтманӣкен на птхаг я тмана
атхпи бхактйеша тайопадхватм
ананя-вттнугха ватсала
йога-ӣшвар – великите мистици; ӯчу – казаха; прен – изключително скъп; на – не; те – на теб; аня – друг; асти – има; амута – от този; твайи – в теб; прабхо – о, Господи; вишва-тмани – в Свръхдушата на всички живи същества; ӣкет – виждат; на – не; птхак – различен; я – който; тмана – живите същества; атха апи – толкова повече; бхакт – с преданост; ӣша – о, Господи; та – с него; упадхватм – на тези, които обожават; ананя-втт – неизменна; анугха – благосклонност; ватсала – о, милостиви Господи.
Великите мистици казаха: О, Господи, тези, които съзнават, че не се различават от тебе, защото в образа си на Свръхдуша Ти пребиваваш в сърцата на всички живи създания, са Ти много скъпи. Ти си изключително благосклонен към всички, които Ти служат с преданост и Те приемат за свой господар, а себе си – за твои слуги. Ти си толкова милостив, че винаги се грижиш за тях.
От тази строфа става ясно, че монистите и великите мистици осъзнават единството си с Върховната Божествена Личност. Това единство обаче няма нищо общо с погрешната концепция за пълното тъждество на живото същество с Върховната Божествена Личност. Техният монизъм почива на чистото знание, изложено в Бхагавад-гӣт (7.17): прийо хи гнино 'тяртхам аха са ча мама прия. Богът казва, че тези, които са достигнали висотите в трансценденталното знание и са вещи в науката на Ка съзнание, са му много скъпи и Той също им е много скъп. Човек, който е овладял до съвършенство учението за Бога, знае, че живите същества принадлежат към по-висшата енергия на Върховния Бог. За това се говори в седма глава на Бхагавад-гӣт, където Ка нарича материята своя низша енергия, а живите същества – висша енергия. Енергията не се различава от източника си, затова тя проявява същите качества като него. Тези, които притежават пълно знание за Върховния Бог, защото анализират разнообразните му енергии и съзнават своето присъщо положение, са много, много скъпи на Бога. Но Той е още по-благосклонен към ония, които дори без да притежават достатъчно знания, винаги мислят за него с любов и вяра и съзнават, че Той е велик, а те са негови неотделими частици и вечни слуги. Забележителното в тази строфа е, че Богът е наречен ватсала. Думата ватсала значи „винаги благосклонен“. Богът често е наричан бхакта-ватсала, което посочва, че винаги е благоразположен към преданите. Но никъде във ведическите писания Той не е наречен гни-ватсала.