ТЕКСТ 46
тва пур г рас мах-сӯкаро
дара падминӣ враендро ятх
стӯямно нада лӣла йогибхир
вюджджахартха трайӣ-гтра ягя-крату
твам – Ти; пур – в миналото; гм – Земята; рас – от водите; мах-сӯкара – инкарнацията на огромен глиган; дара – с бивните си; падминӣм – лотос; враа-индра – слон; ятх – както; стӯямна – на когото се молеха; надан – произнасяйки; лӣла – много лесно; йогибхи – от велики мъдреци, като Санака и др.; вюджджахартха – повдигна; трайӣ-гтра – о, олицетворение на ведическото знание; ягя-крату – под формата на жертвоприношение.
О, Господи, олицетворение на ведическото знание, много, много отдавна, в един от миналите милениуми, Ти се появи в образа на огромен глиган и повдигна Земята от водите, както слонът измъква с хобота си лотос от езерото. Когато този огромен глиган нададе трансцендентален рев, всички приеха звука за жертвен химн и великите мъдреци, такива като Санака, започнаха да медитират върху него и да отдават молитви в твоя възхвала.
В тази строфа трябва да обърнем внимание на думата трайӣ-гтра. Тя означава, че Ведите са трансценденталната форма на Бога. Ако човек обожава мӯрти – изображението на Бога, поставено в храма, – той все едно че денонощно изучава Ведите. Като украсява Рдх и Ка, мӯртите в храма, с това той овладява наставленията на Ведите в най-голямата им дълбочина. Дори начинаещият предан е постигнал самата същина на ведическото знание, ако обожава мӯртите в храма. Това е потвърдено от Бхагавад-гӣт (15.15), където се казва: ведаиш ча сарваир ахам ева ведя – целта на изучаването на Ведите е да бъде осъзнат Той, Ка. Затова човекът, който непосредствено служи на Ка и го обожава, вече е разбрал всички истини, съдържащи се във Ведите.