ТЕКСТ 6
маитрея увча
тад сарви бхӯтни
шрутв мӣхуамодитам
паритутмабхис тта
сдху сдхв итй атхбруван
маитрея – мъдрецът Маитрея; увча – каза; тад – тогава; сарви – всички; бхӯтни – личности; шрутв – след като изслушаха; мӣху-тама – най-добрия сред всички благодетели; удитам – изговорени от; паритуа – удовлетворени; тмабхи – от цялото си сърце; тта – скъпи Видура; сдху сдху – браво! браво!; ити – така; атха абруван – както казахме вече.
Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, след като изслушаха Шива, най-добрия сред благодетелите, всички присъстващи се почувстваха много доволни.
В тази строфа Шива е наречен мӣхуама, „най-щедрият благодетел“. Той има и друго име – шутоа, което значи, че много лесно може да бъде удовлетворен, но също така много лесно може да бъде ядосан. В Бхагавад-гӣт се казва, че ограничените хора се обръщат към полубоговете, за да получат материални блага. Те се обръщат най-често към Шива, защото той може да бъде удовлетворен много лесно и раздава благословиите си на всекиго, без много да мисли – именно затова Шива си е спечелил името мӣхуама, най-щедрият благодетел. Материалистите винаги търсят материална изгода и са равнодушни към духовните блага.
Но понякога става така, че Шива дарява поклонниците си и с най-висшето духовно благо. Разказват, че някога един беден брхмаа обожавал Шива, за да получи неговата благословия, и Шива го посъветвал да се обърне към Сантана Госвмӣ. Поклонникът отишъл при Сантана Госвмӣ и му казал, че Шива го е посъветвал да потърси най-ценния дар при него. Сантана Госвмӣ имал философски камък, който държал на бунището. Като чул молбата на бедния брхмаа, Сантана веднага му дал камъка. Бедният брхмаа не бил на себе си от радост – сега можел да се сдобие с толкова злато, колкото си поиска; достатъчно било да докосне парче желязо с философския камък. Ала след като си тръгнал, брхмаът се замислил: „Ако философският камък наистина е най-ценният дар, защо Сантана Госвмӣ го държеше на бунището?“. Той се върнал и попитал Сантана: „Ако този камък е най-ценният от всички дарове, защо си го изхвърлил на бунището?“. Сантана Госвмӣ отвърнал: „Този камък не е най-ценният дар. Ала ти готов ли си да приемеш най-ценното?“. Брхмаът отговорил: „О, да, точно затова Шива ме изпрати при тебе“. Тогава Сантана Госвмӣ му казал да хвърли философския камък в близката река и пак да се върне. Бедният брхмаа изпълнил заръката и когато се върнал, Сантана Госвмӣ му дал мантрата Харе Ка. Така по милостта на Шива брхмаът се срещнал с най-великия предан на Ка и получил от него посвещение, като чул мах-мантрата Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе.