ТЕКСТ 21
татх манур во бхагавн питмахо
ям ека-мат пуру-дакиаир макхаи
ивбхипеде дуравпам анято
бхаума сукха дивям атхпаваргям
татх – по подобен начин; ману – Свямбхува Ману; ва – твоят; бхагавн – почитаем; питмаха – дядо; ям – на когото; ека-мат – с неотклонна преданост; пуру – големи; дакиаи – дарения; макхаи – чрез извършването на жертвоприношения; ив – обожавайки; абхипеде – постигна; дуравпам – трудно достижимо; анята – по друг начин; бхаумам – материално; сукхам – щастие; дивям – райско; атха – след това; паваргям – освобождение.
Сунӣти рече на своя син: С непоклатима вяра и преданост дядо ти Свямбхува Ману обожаваше Върховната Божествена Личност, като извършваше велики жертвоприношения и раздаваше милостиня. Така той удовлетвори Бога и постигна най-голяма материална сполука, както и освобождение – нещо, което не може да бъде постигнато чрез обожание на полубоговете.
Казва се, че човек е постигнал успех, ако е живял в материално щастие и накрая е получил освобождение. Такъв успех е възможен единствено по милостта на Върховната Божествена Личност. Думата ека-мат значи пълна концентрация на ума върху Бога. В Бхагавад-гӣт същият процес на неотклонно обожание на Върховния Бог е наречен ананя-бхк. В дадената строфа се говори за „това, което не може да бъде постигнато по никакъв друг начин“. Под „друг начин“ в случая се има предвид почитането на полубоговете. Царица Сунӣти подчертава факта, че Ману живеел сред изобилие благодарение на неотклонната си преданост в трансценденталното служене за Бога. Човек, който в стремежа си към материално щастие се кланя на многобройни полубогове, е считан за лишен от интелигентност. Дори ако иска да постигне материално благополучие, той пак трябва да обожава Върховния Бог. Същото се отнася и за хората, които се стремят към освобождение – като обожават Върховния, те също ще постигнат своята цел.