ТЕКСТ 20
ясгхри-падма паричаря вишва-
вибхвантта-губхипатте
аджо 'дхятихат кхалу прамехя
пада джиттма-швасанбхивандям
яся – чиито; агхри – крак; падмам – лотосови нозе; паричаря – обожавайки; вишва – вселената; вибхваня – за да сътвори; тта – получи; гуа-абхипатте – за да придобие нужните качества; аджа – нероденият (Брахм); адхятихат – зае; кхалу – несъмнено; прамехям – най-високия пост във вселената; падам – положение; джита-тма – този, който е овладял ума си; швасана – управлявайки жизнения си въздух; абхивандям – обект на обожание.
Сунӣти продължи: Богът, Върховната Личност, е така неотразимо велик, че просто като обожаваше неговите лотосови нозе, Брахм, твоят прадядо, придоби нужните качества, за да сътвори тази вселена. Въпреки че е нероден и е главният сред всички живи създания, той заема този висок пост само по милостта на Божествената Личност, на Върховния, когото обожават дори великите йогӣ, умеещи да контролират ума си и да управляват жизнения си въздух (пра).
Сунӣти дала за пример Брахм, прадядото на Дхрува Махрджа. Въпреки че Брахм също е живо същество, заради отреченията и въздържанията, на които се подлагал, по милостта на Върховния Бог той бил удостоен с високия пост на творец на вселената. За да постигне успех в начинанията си, човек трябва не само да извършва отречения и да полага сериозни усилия, но и да се уповава на милостта на Върховната Божествена Личност. Тази истина прозирала зад думите на мащехата на Дхрува Махрджа, а сега и родната му майка казвала същото.