ТЕКСТ 46
таруа рамаӣгам
аруохекадхарам
праатшраяа нма
шарая каруравам
таруам – млад; рамаӣя – привлекателен; агам – всички части на тялото; аруа-оха – устни, румени като изгряващото слънце; ӣкаа-адхарам – очи със същите особености; праата – който се е отдал; шраяам – убежище за отдадените; нмам – доставящ трансцендентално удоволствие във всяко отношение; шараям – личност, която е достойна да ѝ се предадеш; кару – милостив като; аравам – океана.
Нрада Муни продължи: Тялото на Бога е вечно младо. Всяка негова част е съвършено оформена, без никакви недостатъци. Очите и устните му руменеят като изгряващо слънце. Той винаги е готов да даде закрила на преданите души и всеки, който е благословен с щастието да го види, постига пълно удовлетворение. Богът е най-достойният господар на отдадените, защото милостта му е необятна като океана.
Всеки е принуден да се подчинява на някого. Така е устроен светът. И в момента всеки от нас се опитва да се предаде някому – на обществото, на народа си, на своето семейство или на правителството. Процесът на отдаването е неотменим факт, но в същото време е несъвършен, защото личността или институцията, на която се посвещаваме, е несъвършена, както и самото ни отдаване, продиктувано от користни цели. И така, в материалния свят никой не заслужава пълно подчинение от страна на другите, нито пък някой се отдава изцяло, докрай, освен ако не е принуден да го направи. В тази строфа обаче става дума за свободно, доброволно отдаване и Богът е достоен да бъде обект на такава всеотдайност. Подобно отдаване става напълно спонтанно; достатъчно е живото същество просто да зърне прекрасния жизнерадостен образ на Бога, за да му се предаде безвъзвратно.
Образът на Бога, описан от Нрада Муни, не бил плод на неговата фантазия. Това описание се предава по веригата на ученическата последователност (парампар). Философите мвдӣ твърдят, че човек трябва да си представи формата на Бога, но Нрада Муни не казва нищо подобно. Напротив, когато описва Бога, той се опира на авторитетни източници. Освен това самият той е авторитет, защото когато пожелае, може да отиде на Вайкуха и със собствените си очи да види Върховния. Следователно описанието на Бога, направено от Нрада Муни, не е измислица. Понякога аз обрисувам пред учениците си външността на Върховния Бог и те го изобразяват върху платно, като следват моите напътствия. Тези картини не са фантазии. Описанието на Бога стига до нас по веригата на ученическата последователност. То е същото описание, което Нрада Муни прави, като непосредствено съзерцава Бога и предава всичките му черти и особености. Ето защо човек трябва да приеме тези описания, без да изпитва съмнения. Изображенията на Бога, които са нарисувани в съответствие с тях, не са художествена измислица.