ТЕКСТ 61
виракташ чендрия-ратау
бхакти-йогена бхӯяс
та нирантара-бхвена
бхаджетддх вимуктайе
виракта ча – пълно отречение; индрия-ратау – по отношение на сетивното наслаждение; бхакти-йогена – чрез процеса на преданото служене; бхӯяс – с голяма сериозност; там – на него (Върховния); нирантара – постоянно, денонощно; бхвена – в състоянието на най-висш екстаз; бхаджета – трябва да обожава; аддх – непосредствено; вимуктайе – за освобождение.
Ако човек наистина иска да постигне освобождение, трябва неотклонно да следва трансценденталния процес на любовното служене, като му посвещава цялото си време и денонощно остава в състояние на най-висш екстаз. И, разбира се, решително трябва да прекрати всички дейности, които преследват сетивна наслада.
Съвършенството има различни измерения в зависимост от целите, които хората си поставят. В най-честия случай хората са кармӣ, защото вършат дейности, преследващи сетивно наслаждение. Духовно по-напреднали от кармӣте са гнӣте, които се опитват да се освободят от робството на материалния свят. Още по-напреднали в духовно отношение са йогӣте, защото те медитират върху лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. Но над всички стоят преданите, които изцяло са се посветили на трансцендентално любовно служене на Бога. Те се намират на равнището на устойчивия екстаз, най-висшето проявление на екстаза.
В тази строфа Нрада Муни казва на Дхрува Махрджа, че човек, който е освободен от желания за сетивно наслаждение, трябва да се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога. Пътят на апаварга, на освобождението, започва от равнището, наречено мока. В тази строфа особено внимание заслужава думата вимуктайе, „за освобождение“. Ако човек иска да бъде щастлив в материалния свят, той се стреми към материалните планети, на които има по-висше сетивно наслаждение. В истинския стремеж към освобождение (мока) обаче няма място за такива желания. Бхакти-расмта синдху описва това състояние с термина анбхилит-шӯням – „без желание за материално сетивно наслаждение“. Освобождението в бхакти йога не е за хората, които все още са склонни да се наслаждават на материалния живот под различни форми или на различни планети. Само онези, които напълно са се освободили от замърсяванията на сетивното наслаждение, могат да следват чистия процес на преданото служене, бхакти йога. По пътя на апаварга дейностите, спадащи към категорията на дхарма, артха и кма, са предназначени за постигане на сетивно наслаждение, а когато стигне до равнището на мока, на безличностното освобождение, човек желае да се слее с битието на Върховния. Но това желание също е сетивно наслаждение. Когато обаче се издигне над равнището на освобождението, човек става спътник на Бога и започва да му отдава трансцендентално любовно служене. Това равнище се обозначава с термина вимукти. За постигането на вимукти Нрада Муни препоръчва човек директно да участва в процеса на преданото служене.