ТЕКСТОВЕ 59 – 60
ева кйена манас
вачас ча мано-гатам
паричарямо бхагавн
бхактимат-паричаря
пусм амйин самяг
бхаджат бхва-вардхана
шрейо дишатй абхимата
яд дхармдиу дехинм
евам – така; кйена – с тялото; манас – с ума; вачас – със словата; ча – също; мана-гатам – просто като мисли за Бога; паричаряма – отдал се на преданото служене; бхагавн – Върховната Божествена Личност; бхакти-мат – според регулиращите принципи на преданото служене; паричаря – обожавайки Бога; пусм – на предания; амйинм – който е сериозен и искрен; самяк – съвършено; бхаджатм – отдаден на преданото служене; бхва-вардхана – Богът, който усилва екстаза на предания; шрея – крайна цел; дишати – дарява; абхиматам – желание; ят – каквито са; дхарма-диу – свързани с духовния живот и материалното благополучие; дехинм – на обусловените души.
Всеки, който сериозно и искрено посвети на предано служене на Върховния Бог своя ум, своето дар-слово и тялото си и неотклонно изпълнява всички предписани дейности в този процес, получава от Бога онова, което желае. Ако той се стреми към светска набожност, към материално благополучие, към сетивно наслаждение или към освобождение от материалния свят, Богът го дарява с тези блага.
Процесът на преданото служене е толкова могъщ, че който го следва, може да получи от Върховната Божествена Личност всичко, което желае. Обусловените души са силно привързани към материалния свят и затова чрез изпълняването на религиозни ритуали и обреди се стремят да постигнат материални блага – дхарма и артха.