No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 10

 нирвтис тану-бхт тава пда-падма-
дхнд бхавадж-джана-катх-шраваена в ст
с брахмаи сва-махиманй апи нтха м бхӯт
ки тв антакси-лулитт патат вимнт

– което; нирвти – блаженство; тану-бхтм – на въплътените; тава – твоите; пда-падма – лотосови нозе; дхнт – от медитацията върху; бхават-джана – от твоите близки предани; катх – разкази; шраваена – чрез слушане; в – или; ст – проявява се; с – това блаженство; брахмаи – в безличностния Брахман; сва-махимани – твоето собствено величие; апи – дори; нтха – о, Господи; м – никога; бхӯт – съществува; ким – какво да говорим за; ту – тогава; антака-аси – от меча на смъртта; лулитт – унищожено; пататм – на тези, които падат; вимнт – от самолетите си.

О, Господи, трансценденталното блаженство, което човек постига, като медитира върху лотосовите Ти нозе и слуша за твоето величие от чистите предани, е така безгранично, че дори не може да се сравнява с брахмнанда – наслаждението, изпитвано от човека, който смята, че е потънал в безличностния Брахман и се е слял с Върховния Бог. И щом дори брахмнанда бледнее пред трансценденталното блаженство на преданото служене, какво остава за ефимерните радости на живота в райското царство, който всеки миг може да бъде прекъснат от неумолимия меч на времето? Всеки, който се е издигнал до райските планети, рано или късно отново ще трябва да се върне тук, на Земята.

Трансценденталното блаженство от преданото служене, и особено от шраваа кӣртанам – слушането и възпяването, – не може да се приравнява с щастието, изпитвано от кармӣте, които попадат на райските планети, или на гнӣте и йогӣте, наслаждаващи се на сливането с безличностния Брахман. Обикновено йогӣте медитират върху трансценденталната форма на Виу. Преданите обаче не само медитират върху Бога, но и непосредствено му служат. В предишната строфа бе употребено словосъчетанието бхавпяя, което значи „раждане и смърт“. Богът може да ни освободи от оковите на раждането и смъртта. Този, който, подобно на монистите, смята, че когато човек се измъкне от кръговрата на раждането и на смъртта, той се слива с Върховния Брахман, дълбоко се заблуждава. Тук ясно е казано, че трансценденталното блаженство от шраваа и кӣртанам, на което се наслаждават чистите предани, не може да бъде сравнявано с брахмнанда – с безличностната концепция за трансценденталното блаженство, което се изпитва при сливането с Абсолюта.

Позицията на кармӣте е още по-низша. Те просто се стремят да попаднат на висшите планетни системи. В Бхагавад-гӣт (9.25) е казано: нти дева-врат девн – личностите, които се кланят на полубоговете, стигат до райските планети. Но пак в Бхагавад-гӣт (9.21) се казва: кӣе пуйе мартя-лока вишанти – всички, които се издигат до висшите планетни системи, са принудени отново да се върнат на Земята, щом резултатите от благочестивите им дейности се изчерпят. В този смисъл те са като съвременните космонавти, които летят до Луната – когато горивото им свърши, трябва да се върнат на Земята. С помощта на мощни реактивни двигатели съвременните космонавти достигат Луната и другите райски планети, но когато горивните им запаси свършат, на тях не им остава нищо друго, освен да се върнат на Земята. В подобно положение се намират и хората, които благодарение на яги и благочестиви дейности са се озовали на райските планети. Антакси-лулитт – мечът на времето се стоварва върху човека, лишава го от високото му положение в материалния свят и го принуждава отново да деградира. Дхрува Махрджа осъзнал, че преданото служене дарява с много по-ценни достижения от сливането с Абсолюта или издигането до райските планети. В тази строфа особен акцент носят думите патат вимнт. Вимна значи „самолет“. Хората, които се озовават на райските планети, са като самолети, които неизбежно се спускат на земята, когато горивото им свърши.

« Previous Next »