ТЕКСТ 11

Най-важен момент в думите на Дхрува Махрджа от тази строфа е стремежът му да общува с чисти предани. Трансценденталното предано служене не може да е съвършено и да носи блаженство, ако човек не общува с предани. И точно за да предоставим на хората възможност за такова общуване, ние основахме Международното общество за Ка съзнание. Всеки, който се опитва да действа в Ка съзнание встрани от това общество, живее в най-дълбока илюзия, защото подобно нещо е невъзможно. Дхрува Махрджа много ясно говори, че ако човек не общува с предани, преданото служене, което отдава, никога няма да стане съвършено и твърде малко ще се различава от материалните дейности. Богът казва: сат прасагн мама вӣря-савидо бхаванти хт-кара-расян (Шрӣмад Бхгаватам, 3.25.25). Само когато човек общува с чисти предани, думите на Бог Ка действат с цялото си могъщество и той им се наслаждава със слуха и със сърцето си. Дхрува Махрджа не скрива стремежа си да общува с преданите. Подобно общуване в процеса на преданото служене е като мощното течение на река, която непрекъснато носи водите си към океана. В нашето общество за Ка съзнание ние служим на Ка ден и нощ. Всяка секунда от времето си ние използваме пълноценно, в служба на Бога. Шстрите наричат това „неспирен поток на преданото служене“.

Философът мвдӣ ще попита: „Добре, общуването с преданите може да ви носи неизказано щастие, но как възнамерявате да прекосите океана на материалното съществуване?“. Дхрува Махрджа отговаря, че това не е никак трудно. Той недвусмислено казва, че ако е опиянен от нектара на повествованията, прославящи Бога, човек лесно може да прекоси този океан. Бхавад-гуа-катх – оня, който неуморно слуша за Бога от книги като Шрӣмад Бхагавад-гӣт, Шрӣмад Бхгаватам и Чайтаня чаритмта и не може да живее без тях, както пияницата не може да живее без вино, много лесно преодолява невежеството на материалното битие. Океанът от материално невежество понякога е сравняван с бушуващ пожар, но преданият не обръща внимание на неговите стихийни пламъци, защото е изцяло погълнат от преданото служене. Въпреки че материалният свят е като бушуващ пожар, преданият открива в него само блаженство (вишва пӯра-сукхяте).

Смисълът на тази молитва на Дхрува Махрджа се свежда до това, че преданото служене, извършвано в общуване с преданите, е залог за по-нататъшно усъвършенстване в преданото служене. Единствено чрез предано служене човек може да се издигне до трансценденталната планета Голока Вндвана, на която също няма нищо друго освен предано служене, защото преданото служене в този свят и в духовния свят не се различават помежду си. Преданото служене никога не се променя. Във връзка с това можем да дадем пример с мангото. Дори да не е напълно узрял, плодът на мангото си е манго; когато узрее, той е същият плод, само дето е станал по-вкусен и по-сладък. По аналогичен начин, има предано служене, което се изпълнява според указанията на духовния учител и в съответствие с регулиращите принципи на шстрите, има и предано служене в духовния свят, което се изпълнява в непосредствено общуване с Върховната Божествена Личност. Но и в единия, и в другия случай природата на преданото служене остава еднаква; между двата вида предано служене няма принципна разлика. Разликата между тях е само в това, че в началния си етап преданото служене не е достигнало зрелост, докато във висшия си етап то е зряло и носи по-дълбоко удовлетворение. Човек може да постигне зрелост в преданото служене само в общуване с преданите.