ТЕКСТ 9
нӯна вимуа-матаяс тава мя те
йе тв бхавпяя-вимокаам аня-хето
арчанти калпака-тару куапопабхогям
иччханти ят спаршаджа нирайе 'пи нм
нӯнам – несъмнено; вимуа-матая – тези, които са загубили разума си; тава – твоя; мя – под влиянието на илюзорната енергия; те – те; йе – които; твм – теб; бхава – от раждане; апяя – и смърт; вимокаам – причината за освобождението; аня-хето – с други цели; арчанти – обожават; калпака-тарум – които са като дърво на желанието; куапа – на мъртвото тяло; упабхогям – сетивно наслаждение; иччханти – желаят; ят – това, което; спарша-джам – породено от осезанието; нирайе – в ада; апи – дори; нм – за хората.
Хората, които те обожават само за да получат в замяна сетивно наслаждение за плътта си, без съмнение се намират под влиянието на твоята илюзорна енергия. Когато се обръщат към теб, Господи, който си способен да изпълниш всички желания и да дариш с освобождение от раждането и от смъртта, глупаците като мене искат сетивни наслади, леснодостъпни дори за обитателите на ада.
Дхрува Махрджа се разкайвал, задето служил на Бога с користни цели. В тази строфа той осъжда подобно отношение към преданото служене. Само най-невежите хора обожават Бога, за да извлекат от това материална изгода или да получат в замяна сетивни наслади. Богът е като дърво на желанието. Той може да изпълни всичките ни желания, но повечето хора не знаят какво да искат. Наслаждението, изпитвано чрез осезанието, т.е. чувственото удоволствие, е достъпно дори за свинете и кучетата. Подобно щастие е жалко и незначително. Ако преданият обожава Бога за нещо толкова несъществено, той е пълен невежа.