ТЕКСТ 12
те на смарантй атитар приям ӣша мартя
йе чнв ада сута-сухд-гха-витта-др
йе тв абджа-нбха бхавадӣя-падравинда-
саугандхя-лубдха-хдайеу кта-прасаг
те – те; на – никога; смаранти – помнят; атитарм – изключително; приям – скъпи; ӣша – о, Господи; мартям – материално тяло; йе – тези, които; ча – също; ану – свързани с; ада – това; сута – синове; сухт – приятели; гха – дом; витта – богатство; др – и съпруга; йе – тези, които; ту – тогава; абджа-нбха – о, Господи, който имаш лотосов пъп; бхавадӣя – на твоите; пада-аравинда – лотосови нозе; саугандхя – благоуханието; лубдха – са постигнали; хдайеу – с преданите, чиито сърца; кта-прасаг – общуват.
О, Господи, Ти, чийто пъп е като лотосов цвят, ако човек има щастието да общува с предан, който с цялото си същество копнее за лотосовите Ти нозе и постоянно търси благоуханието им, той се освобождава от привързаността си към материалното тяло и към всичко, което е свързано с него: деца, приятели, дом, богатство, съпруга – към всичко, което е толкова скъпо на материалиста. Нещо повече, той загубва всякакъв интерес към подобни неща.
Особеното преимущество на преданото служене е, че преданите не само се наслаждават на трансценденталните забавления на Бога, като ги слушат, разказват за тях и ги славят, но едновременно с това се освобождават от привързаността си към тялото, за разлика от йогӣте, които са толкова привързани към тялото си, та мислят, че като правят гимнастически упражнения, ще постигнат духовно съзнание. Обикновено йогӣте не проявяват голям интерес към преданото служене, тях ги занимава единствено дихателният процес. По този начин те изцяло са съсредоточени върху тялото си. Дхрува Махрджа казва, че преданият не изпитва интерес към материалното тяло. Той знае, че не е тялото, затова не си губи времето с физически упражнения, а още от самото начало търси общуване с чист предан и просто благодарение на това общуване надминава в духовното си развитие всички йогӣ. Тъй като той знае, че не е тялото, материалното щастие и материалното страдание не го смущават. Преданият не се интересува от неща, свързани с тялото – жена, деца, дом, банкова сметка и пр., и е равнодушен към радостта и болките, които те носят. Това е особеното преимущество на преданото служене. Такова състояние може да постигне само оня, който с цялото си сърце се стреми към общуване с чисти предани и постоянно се наслаждава на благоуханието на лотосовите нозе на Бога.