ТЕКСТ 15

Атеистите, които не желаят да признаят върховната власт на Божествената Личност, понякога казват: „Щом Върховният Бог се появява и си отива, заспива и се събужда, тогава каква е разликата между него и обикновеното живо същество?“. В тази строфа Дхрува Махрджа прокарва отчетлива граница между природата на Бога и на живите същества. Той изтъква следните различия между тях. Богът е вечно свободен. Дори когато идва в материалния свят, Той не попада под влиянието на трите гуи на материалната природа. Затова Той е наречен трй-адхӣша, което значи „господар на трите гуи“. В Бхагавад-гӣт (7.14) е казано: даивӣ хй е гуамайӣ мама м дуратя – всички живи същества са подвластни на трите гуи на материалната природа. Външната енергия на Бога е много могъща, но самият Бог, който е повелител на трите гуи на природата, не е изложен нито на преките, нито на косвените им въздействия. Затова, както гласи Ӣшопаниад, Той е лишен от замърсявания. Замърсяванията на материалния свят не могат да се докоснат до Върховния Бог. Затова в Бхагавад-гӣт Ка казва, че само глупаците и негодниците го смятат за обикновено човешко създание, защото не знаят нищо за неговата пара бхвам, трансцендентална природа. Думите пара бхвам означават, че Той винаги е трансцендентален, недостъпен за материалните замърсявания.

Друга разлика между Бога и обикновеното живо същество е, че живото същество постоянно тъне в неведение. Дори когато е в гуата на доброто, познанията му пак са крайно ограничени. А положението на Върховната Божествена Личност е съвсем различно. Богът познава миналото, настоящето и бъдещето и всичко, което става в сърцата на всички живи същества. Бхагавад-гӣт също посочва това (ведха саматӣтни). Богът не е духовна частица, Той е неизменяемата Върховна Душа, а живите същества са негови неотделими частици. Живото същество идва в материалния свят, принудено от могъщата даива-м, но Богът се появява чрез собствената си вътрешна енергия, тма-м. Освен това живото същество е подвластно на времето, чиито измерения са миналото, настоящето и бъдещето. Животът на живото същество започва с раждането и, в случая с обусловените същества, приключва със смъртта. Но Богът е ди-пуруа, изначалната личност. В Брахма сахит Брахм изразява почитта си към ди-пуруа, Говинда, предвечния Бог, който няма начало, като го противопоставя на материалния свят, който някога е бил сътворен. Веднта сӯтра гласи: джанмдй ася ята – всичко е родено от Върховния, но Той самият е нероден. Той притежава в пълна степен всичките шест достояния, така че никое живо същество не може да се сравнява с него. Той е господар на материалната природа и интелигентността му е всепроникваща, неподвластна на обстоятелствата. И въпреки че поддържа цялото творение, Той не е въвлечен в поддържането му. Във Ведите (Каха Упаниад, 2.2.13) се казва: нитьо нитн четанаш четаннм. Богът осигурява съществуването на всички живи създания, а те са създадени да му служат, като извършват жертвоприношения, защото именно Той се наслаждава на всички жертви. Ето защо всеки трябва да посвети на предано служене за Бога своя живот, богатствата си, интелекта си и своето слово. Това е изначалната, естествената позиция на живите същества. Човек никога не трябва да сравнява съня на Върховната Божествена Личност в Причинния океан със съня на обикновеното живо същество. Живото същество не може да се сравнява с Върховната Личност в нито едно отношение. Тъй като не са в състояние да признаят това, философите мвдӣ приемат заключенията на имперсоналната философия или на философията на пустотата.