ТЕКСТ 19

Богът е толкова милостив към преданите си, че веднага казал на Дхрува Махрджа: „Нека щастието никога не ти изневери!“. Всъщност вътре в себе си Дхрува Махрджа изпитвал силни опасения. Той се боял, че понеже е искал да извлече материални облаги от преданото служене, това желание може да не му позволи да постигне любов към Бога. В Бхагавад-гӣт (2.44) е казано: бхогаишваря-прасактнм – хората, които са привързани към материални удоволствия, не могат да изпитат влечение към преданото служене. Дхрува Махрджа наистина се стремял към царство, което да е по-велико и по-прекрасно от Брахмалока. Такова желание е естествено за един катрия. Дхрува бил само петгодишен и по детски мечтаел за царство, което да е по-голямо дори от царството на баща му, на дядо му и на прадядо му. Уттнапда, неговият баща, бил син на Ману, а Ману бил син на Брахм. Дхрува обаче искал да превъзхожда всичките си велики предци. Богът знаел за това по детски честолюбиво желание на Махрджа Дхрува, но нима наистина можел да го осъществи и да предостави на Дхрува власт, по-голяма от властта на самия Брахм?

Богът уверил Дхрува Махрджа, че той няма да загуби любовта към него, и го насърчил, като му казал да не се измъчва, че чистият му стремеж да стане велик предан е бил примесен с детински мечти за материално щастие. Обикновено Богът не дарява чистия предан с материално богатство дори когато преданият силно желае това. Но случаят с Дхрува Махрджа бил по-различен. Богът знаел, че Дхрува е много велик предан и никакви материални богатства няма да помрачат чистата му любов към него. Този пример показва, че преданият, който е постигнал най-висш духовен напредък, може да разполага с всякакви възможности за материални наслаждения и в същото време да продължава да служи на Бога, без никога да го забравя. Но все пак случаят с Дхрува Махрджа е по-скоро изключение, отколкото правило.