ТЕКСТ 3
тад-даршаненгата-сдхваса китв
авандатга винамайя даават
дгбх прапашян прапибанн иврбхакаш
чумбанн ивсйена бхуджаир ившлиан
тат-даршанена – като видя Бога; гата-сдхваса – Дхрува Махрджа, силно смутен; китау – на земята; авандата – отдаде почитания; агам – тялото му; винамайя – проснато; даават – като пръчка; дгбхм – с очите си; прапашян – гледайки; прапибан – пиейки; ива – като; арбхака – момчето; чумбан – целувайки; ива – като; сйена – с устата си; бхуджаи – с ръцете си; ива – като; шлиан – прегръщайки.
Когато видя Бога пред себе си, Дхрува Махрджа силно се смути. В израз на благоговение той падна по очи, с тяло, изпънато като пръчка, и целият потъна във вълните на любовта към Върховния. В екстаза си Дхрува не можеше да откъсне поглед от Бога, сякаш искаше да го изпие с очи, да обсипе лотосовите му нозе с целувки и да го притисне в обятията си.
Разбираемо е, че когато видял пред себе си самата Върховна Божествена Личност, Дхрува Махрджа бил обзет от благоговейно вълнение. Той гледал Бога така, сякаш го изпивал с погледа си. Любовта на предания към Върховния Бог е толкова силна, че той копнее да целува безспир лотосовите му нозе, да ги прегръща, да докосва върховете на пръстите им. Особеностите в поведението на Дхрува Махрджа, описани в тази строфа, показват, че когато той срещнал Бога лице в лице, в тялото му се проявили осемте признака на трансценденталния екстаз.