No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 4

са та вивакантам атад-вида харир
гтвся сарвася ча хдй авастхита
ктджали брахмамайена камбун
паспарша бла кпа каполе

са – Върховната Божествена Личност; там – Дхрува Махрджа; вивакантам – желаещ да го възслави с молитвите си; а-тат-видам – неопитен в; хари – Божествената Личност; гтв – разбирайки; ася – на Дхрува Махрджа; сарвася – на всички; ча – и; хди – в сърцето; авастхита – намиращ се; кта-аджалим – застанал с допрени длани; брахма-майена – изпълнени със словата на ведическите химни; камбун – с раковината си; паспарша – докосна; блам – момчето; кпа – от безпричинна милост; каполе – по челото.

Дхрува Махрджа бе съвсем малко момче, ала искаше да възслави Върховната Божествена Личност с достойни слова. Но понеже нямаше опит, не можа веднага да подреди мислите си. Богът, Върховната Личност, който се намира във всяко сърце, разбра затруднението на Дхрува и от безпричинна милост докосна челото му с раковината си, докато той стоеше пред него с молитвено събрани длани.

Всеки предан иска да възпява трансценденталните качества на Бога. Преданите с удоволствие слушат за тях и винаги са изпълнени с желание да ги славят, но понякога естествената им скромност ги кара да се чувстват неспособни за това. Ала Върховният Бог, който се намира във всяко сърце, винаги им дава необходимата интелигентност, за да могат да го обрисуват с достойни слова. Следователно когато преданите пишат или говорят за Върховната Божествена Личност, самият Бог отвътре, от техните сърца им подсказва нужните думи. Потвърждение на това откриваме в десета глава на Бхагавад-гӣт, където се казва, че на онези, които постоянно отдават на Бога любовно служене, Богът сам подсказва как да му служат най-добре. Дхрува Махрджа чувствал нерешителност, защото от липса на опит не можел да подбере подходящите думи, с които да се обърне към Бога, но тогава по своята безпричинна милост Богът докоснал челото му с раковината си и Дхрува се изпълнил с трансцендентално вдъхновение. Това вдъхновение се нарича брахма-мая, защото ако човек говори вдъхновен по такъв начин, словата му не се различават от звука на Ведите; те нямат нищо общо с обикновените звуци от материалния свят. Ето защо въпреки че мантрата Харе Ка е записана с обикновени букви, звуците ѝ не бива да бъдат смятани за материални, земни звуци.

« Previous Next »