ТЕКСТ 37
картма-джам нта
сампаретя ятхгатам
рдж на шраддадхе бхадрам
абхадрася куто мама
каря – като чу; тма-джам – своя син; нтам – завръщащ се; сампаретя – след смъртта; ятх – сякаш; гатам – завръщащ се; рдж – цар Уттнапда; на – не; шраддадхе – повярва; бхадрам – щастие; абхадрася – на неблагочестивия; кута – как; мама – мой.
Когато цар Уттнапда чу, че синът му Дхрува се завръща у дома, той не повярва на ушите си. Тази вест му се видя невероятна като новината за възкръсването на мъртвец. Той се мислеше за най-окаяния грешник и затова не можеше да повярва, че го е споходило такова щастие.
Когато Дхрува Махрджа, едва петгодишен, отишъл в гората, за да се подложи на отречения и въздържания, царят не допускал, че дете в такава крехка възраст може да оживее в суровите условия на джунглата. Той бил уверен, че синът му не е сред живите, затова не можел да повярва на вестта, че отново ще го види. За него завръщането на Дхрува Махрджа било равносилно на възкресението на мъртвец, затова му изглеждало невероятно. Когато Дхрува напуснал бащиния си дом, цар Уттнапда обвинявал за случилото се единствено себе си и се смятал за най-окаяния грешник. Въпреки че не изключвал възможността изгубеният му син да се завърне от царството на смъртта, той не допускал, че такова щастие ще се падне тъкмо на него, тъй като се мислел за най-големия грешник.