ТЕКСТ 5
са ваи тадаива пратипдит гира
даивӣ паригта-партма-нирая
та бхакти-бхво 'бхягд асатвара
паришрутору-шраваса дхрува-кити
са – Дхрува Махрджа; ваи – определено; тад – тогава; ева – просто; пратипдитм – постигнал; гирам – реч; даивӣм – трансцендентална; паригта – разбрал; пара-тма – на Върховната Душа; нирая – решението; там – на Бога; бхакти-бхва – зает с предано служене; абхягт – отдаде молитви; асатварам – без прибързани заключения; паришрута – знаменит; уру-шравасам – чиято слава; дхрува-кити – Дхрува, чиято планета няма да бъде унищожена.
И още в същия миг Дхрува Махрджа осъзна съвършено ясно същината на Ведите, разбра Абсолютната Истина и проумя връзката между Върховния и всички живи създания. Следвайки традицията на преданото служене за Върховния Бог, чиято слава не знае граници, Дхрува, който щеше да получи планета, неподлежаща на унищожение дори в мига на гибелта на вселената, започна да отправя към Бога молитви, в които всяка дума бе добре обмислена и съвършена.
В тази строфа са засегнати множество важни въпроси. Най-напред, тук става дума за това, че ученикът, който е овладял ведическото знание, разбира връзката на Абсолютната Истина с материалната и с духовната енергия. Дхрува Махрджа никога не бил ходил на училище и нямал преподавател, който да го въведе в тайните на Ведите, но заради преданото му служене Богът се явил пред него и като го докоснал по челото с раковината си, му открил цялата ведическа мъдрост. Това е единственият начин, по който човек може да разбере смисъла на ведическите писания. Академичното им изучаване не може да донесе желания резултат. Ведите утвърждават, че само този, който непоколебимо вярва във Върховния Бог и в духовния си учител, може да постигне смисъла на ведическото знание.
Дхрува Махрджа се посветил на преданото служене за Бога, подчинявайки се на волята на духовния си учител Нрада Муни. Когато Богът видял неговата решителност и готовността му да извърши всякакви отречения, Той сам се появил пред него. Дхрува искал да съчини за Бога прекрасни молитви, но бил още дете и се смутил, защото почувствал, че няма достатъчно знания. Тогава всемилостивият Бог го докоснал по челото с раковината си и в същия миг пред Дхрува се открила най-съкровената същност на Ведите. В основата на ведическото знание лежи правилното разбиране на разликата между джӣвата и Парамтм, т.е. между индивидуалната душа и Свръхдушата. Индивидуалната душа е вечен слуга на Свръхдушата, затова същина на нейните взаимоотношения със Свръхдушата е отдаването на служене. Това служене се нарича бхакти йога, или бхакти-бхва. Дхрува Махрджа се молел на Бога не като философите имперсоналисти, а като истински предан, за което свидетелства думата бхакти-бхва, използвана в тази строфа. Единствените молитви, които си заслужава да бъдат отправяни, са молитвите към Върховната Божествена Личност, чиято слава се носи из цялата вселена. Дхрува Махрджа мечтаел да наследи царството на баща си, но баща му отказал дори да го вземе на колене. Тогава, за да изпълни желанието на Дхрува, Богът създал планетата Дхрувалока, станала известна под името Полярна звезда. Тази планета е вечна, тя продължава да съществува дори след унищожението на вселената. Дхрува Махрджа постигнал съвършенство не с прибързани и необмислени действия, а като търпеливо изпълнявал волята на духовния си учител, благодарение на което се сдобил с безценната възможност да види Бога лице в лице. И сега, по безпричинната милост на Бога, той успял да отдаде достойни молитви. За да възхвалява Бога или да му се моли, човек се нуждае от милостта му. Никой не е в състояние да пише за величието на Бога, ако не е получил безпричинната Божия милост.