ТЕКСТОВЕ 42 – 43
та двопаванбхша
нта тарас ратхт
аварухя нпас тӯрам
сдя према-вихвала
париребхе 'гаджа дорбх
дӣргхоткаха-ман швасан
виваксенгхри-саспарша-
хатшегха-бандханам
там – него (Дхрува Махрджа); дв – видял; упавана – малката гора; абхше – близо; нтам – връщайки се; тарас – с голяма бързина; ратхт – от колесницата; аварухя – слезе; нпа – царят; тӯрам – веднага; сдя – приближавайки се; према – с любов; вихвала – изпълнен; париребхе – прегърна; ага-джам – сина си; дорбхм – с ръцете си; дӣргха – дълго време; уткаха – неспокоен; ман – царят, чийто ум; швасан – дишайки тежко; виваксена – на Бога; агхри – от лотосовите нозе; саспарша – докоснат; хата – бяха унищожени; ашеа – безкрайни; агха – материални замърсявания; бандханам – чиито окови.
Когато наближи покрайнините на близката горичка, цар Уттнапда видя Дхрува Махрджа и бързо слезе от колесницата си. Дълго време той бе чакал сина си и се бе тревожил за него и сега, изпълнен с любов и нежност, се спусна към изгубеното си момче да го прегърне. Дишайки тежко от обзелото го вълнение, царят притисна Дхрува в прегръдките си. Но Дхрува Махрджа вече не беше същият. Докосването до лотосовите нозе на Върховната Божествена личност го бе осветило и пречистило от всички материални замърсявания.