ТЕКСТ 45
абхивандя питу пдв
шӣрбхиш чбхимантрита
нанма мтарау шӣр
сат-кта садж-джанграӣ
абхивандя – обожавайки; питу – на баща си; пдау – нозете; шӣрбхи – с благословии; ча – и; абхимантрита – се обърна към; нанма – поклони се; мтарау – на двете си майки; шӣр – с глава; сат-кта – посрещнат с радост; сат-джана – сред благородните; аграӣ – най-изтъкнат.
Тогава Дхрува Махрджа, най-благородният сред благородните, се поклони в нозете на своя баща и след като отговори на многото му въпроси, сведе глава в нозете на двете си майки.
Някой сигурно ще попита защо Дхрува Махрджа отдал почитания не само на родната си майка, но и на своята мащеха, чиито обидни думи го накарали да напусне бащиния си дом. Отговорът се заключава в това, че като видял Върховната Божествена Личност лице в лице и постигнал съвършенството на себепознанието, Дхрува Махрджа напълно се освободил от замърсяванията на материалните желания. Чувството на обида и самодоволството са непознати за предания. Бог Чайтаня казва, че за да може да се занимава с предано служене, човек трябва да бъде по-смирен от трева и по-търпелив от дърво. Затова в тази строфа Дхрува Махрджа е наречен садж-джанграӣ, най-благороден сред благородните. Чистият предан се отличава с изключително благородство и великодушие, той не изпитва враждебност или неприязън към никого. Деленето на хората на приятели и врагове е двойственост, присъща на материалния свят. В духовния свят, в света на абсолютната реалност, подобна двойственост не съществува.