ТЕКСТ 52
абхярчитас тва нӯна
бхагавн праатрти-х
яд-анудхйино дхӣр
мтю джигю судурджаям
абхярчита – обожаван; тва – от теб; нӯнам – обаче; бхагавн – Върховната Божествена Личност; праата-рти-х – която може да освободи преданите си от най-голямата опасност; ят – върху която; анудхйина – постоянно медитирайки; дхӣр – великите святи личности; мтюм – смърт; джигю – победена; судурджаям – която се преодолява много трудно.
Скъпа царице, ти сигурно си обожавала Върховния Бог, който спасява преданите си от най-страшната опасност. Хората, които постоянно медитират върху него, преодоляват кръговрата на раждането и на смъртта. Такова съвършенство се постига много трудно.
Царица Сунӣти загубила сина си, но по време на отсъствието му постоянно медитирала върху Божествената Личност, която може да спаси предания си от всички опасности. Докато Дхрува Махрджа търпял сурови отречения и лишения в гората Мадхувана, в двореца майка му се молела на Върховния Бог за неговата безопасност и за щастливата му участ. С други думи, и синът, и майката обожавали Върховния, затова и двамата получили от него най-висшата благословия. Трябва да обърнем внимание на прилагателното судурджаям, което означава, че никой не може да преодолее смъртта. Докато Дхрува Махрджа бил в гората, баща му мислел, че той е мъртъв. Без закрилата на Бога един петгодишен принц, озовал се в гората, далеч от дома, със сигурност би загинал. По милостта на Върховната Божествена Личност обаче Дхрува не само останал жив и здрав, но и постигнал най-висшето съвършенство.