ТЕКСТ 65
уттнапдо рджари
прабхва танаяся там
шрутв двдбхутатама
прапеде висмая парам
уттнапда – цар Уттнапда; рджа-и – великият свят цар; прабхвам – влияние; танаяся – на сина си; там – това; шрутв – слушайки; дв – виждайки; адбхута – прекрасни; тамам – в най-голяма степен; прапеде – щастлив; висмаям – чудо; парам – върховно.
Когато слушаше за славните деяния на Дхрува Махрджа и лично се убеждаваше във величието му и в авторитета, с който той се ползва сред хората, цар Уттнапда се чувстваше много щастлив, защото делата на Дхрува бяха наистина изключителни.
Докато Дхрува Махрджа бил в гората и се подлагал на сурови отречения, мълвата за необикновените му подвизи стигнала до цар Уттнапда. Въпреки че Дхрува бил царски син, и то едва петгодишен, той заминал за гората и там напълно се отдал на служене на Бога, като съблюдавал строги обети. Неговите славни деяния и духовните му качества били толкова необикновени, че когато се върнал в двореца, той бързо спечелил уважението и любовта на всички поданици. Всички разбирали, че Дхрува Махрджа е успял да извърши такива удивителни подвизи, защото е спечелил милостта на Бога. Няма по-щастлив човек от бащата, чийто син е извършил славни дела. Махрджа Уттнапда не бил обикновен цар, той бил рджари, свят цар. В ония времена цялата планета се управлявала само от един цар, рджари. Царете били истински светци и единствената им грижа била да осигурят благоденствието на поданиците си. Святите царе получавали добро възпитание и истинско знание. Както утвърждава Бхагавад-гӣт, първоначално науката за Бога, или йога системата, чиято цел е преданото служене, била предадена на святия цар на Слънцето и от него постепенно стигнала до царете катрии, потомци на повелителите на Слънцето и на Луната. Когато начело на държавата стои благочестива личност, гражданите също са благочестиви и тъй като са удовлетворени и материалните, и духовните им потребности, те винаги са щастливи.