ТЕКСТ 66
вӣкьоха-ваяса та ча
практӣн ча самматам
ануракта-праджа рдж
дхрува чакре бхува патим
вӣкя – виждайки; ӯха-ваясам – в зряла възраст; там – Дхрува; ча – и; практӣнм – от министрите; ча – също; самматам – одобрен; ануракта – обичан; праджам – от поданиците; рдж – царят; дхрувам – Дхрува Махрджа; чакре – направи; бхува – на Земята; патим – повелител.
Като размисли внимателно, цар Уттнапда реши, че Дхрува Махрджа вече е достатъчно зрял, за да може да поеме управлението на царството. След като получи съгласието на всичките си министри и се увери в любовта на народа към Дхрува, той го провъзгласи за император на цялата планета Земя.
Тази строфа опровергава неверните представи, че монархичната форма на управление, съществувала в отминалите векове, е била форма на самодържавие. От описанието тука става ясно, че преди да предаде властта в ръцете на любимия си син, цар Уттнапда, който бил истински рджари, се посъветвал със своите министри, съобразил се с мнението на народа, лично подложил на проверка характера и качествата на сина си и чак тогава му поверил управлението на империята.
Когато начело на държавата или на световната империя стои ваиава като Дхрува Махрджа, целият свят е толкова щастлив, че е невъзможно ни да опишем с думи, нито да си представим това всеобщо благоденствие. Ако всички хора станат Ка осъзнати, дори съвременното демократично общество би заприличало на райско царство, защото всички ще гласуват за личности с характера и принципите на Дхрува Махрджа. А щом най-отговорният пост в управлението на държавата се заеме от такъв ваиава, ще бъдат разрешени всички проблеми, създадени от досегашния безбожен начин на управление. По целия свят младото поколение се опитва да свали от власт старите правителства. Но докато хората не станат Ка осъзнати като Дхрува Махрджа, в управлението няма да настъпят сериозни промени, защото личности, които с всички средства се домогват до политическата власт, не могат да мислят за благоденствието на народа си. Единственото, което всъщност ги интересува, е как да запазят своето обществено положение и парите си. Подобни хора нямат време да мислят за нуждите и за бъдещето на обикновените граждани.