ТЕКСТ 67

Така може да постъпи само истински рджари. Цар Уттнапда бил император на целия свят и несъмнено бил много богат, а привързаността към властта и към охолното съществуване е изключително силна. Съвременните политици не разполагат дори с нищожна част от силата и богатството на великия цар Махрджа Уттнапда, но получават някаква власт за ограничен период от време и толкова се привързват към постовете си, че не желаят да се оттеглят от тях, докато не бъдат застигнати от неумолимата смърт или не бъдат убити от опозицията. От опит знаем, че никой индийски политик не напуска поста си, докато смъртта не го принуди да стори това. Ала в древността не било така, както виждаме от постъпката на цар Уттнапда. Щом отстъпил престола, предавайки го в ръцете на своя достоен син Дхрува Махрджа, царят напуснал двореца. Можем да посочим още хиляди примери за царе, които в края на своя живот изоставяли царствата си и отивали в гората, за да се подложат на отречения. Аскетизмът и отреченията са основното задължение на човека. Махрджа Дхрува приел обет за въздържания и лишения още в най-ранно детство, а баща му, Махрджа Уттнапда, посветил на отречения и аскетизъм своите старини. В наши дни е невъзможно човек да напусне дома си и да отиде в гората, за да се подлага на отречения, но ако вместо това хората от всички възрасти потърсят убежище в движението за Ка съзнание, като изпълняват няколко прости отречения – въздържание от незаконен полов живот, от алкохол и опиати, от хазартни игри и от месоядство – и редовно повтарят мантрата Харе Ка (по шестнайсет кръга на ден), те много лесно ще постигнат освобождение от материалния свят.