ТЕКСТ 7
екас твам ева бхагаванн идам тма-шакт
мкхяйору-гуа махад-дй-ашеам
свнувишя пуруас тад-асад-гуеу
ннева друу вибхвасувад вибхси
ека – единствен; твам – ти; ева – несъмнено; бхагаван – о, Господи; идам – този материален свят; тма-шакт – от собствената Ти енергия; м-кхя – на име м; уру – изключително могъщ; гуа – състоящ се от гуите на природата; махат-ди – махат-таттва и пр.; ашеам – безкраен; св – създавайки; анувишя – влизайки; пуруа – Свръхдушата; тат – на м; асат-гуеу – във временно проявените качества; нн – по различни начини; ива – сякаш; друу – в късове дърво; вибхвасу-ват – като огъня; вибхси – Ти се явяваш.
О, Господи, Ти си единственият върховен, но благодарение на различните си енергии приемаш различни образи в духовния и в материалния свят. С външната си енергия Ти създаваш съвкупната енергия на материалния свят, след което влизаш в творението в облика си на Свръхдуша. Ти си Върховната Личност и чрез временно проявените гуи на материалната природа създаваш невиждано многообразие от проявления, както огънят гори с различен пламък и сила според вида и формата на дървата.
Дхрува Махрджа осъзнал, че Върховната Абсолютна Истина е всепроникваща и вездесъща, защото е Върховната Личност, която действа чрез многообразните си енергии, а не защото е пуста или безличностна. Философът мвдӣ смята, че тъй като Абсолютната Истина пронизва цялото космическо проявление, тя няма обособена форма и не е личност. Но когато постигнал същината на ведическото знание, Дхрува Махрджа казал: „Ти пронизваш цялото космическо мироздание чрез енергията си“. По природа тази енергия е духовна, но понеже действа в ефимерния материален свят, тя се нарича м, или илюзорна енергия. Казано с други думи, за всички останали освен за преданите тази енергия на Бога действа като външна енергия. Дхрува Махрджа разбрал този факт много добре. Нещо повече, той осъзнал, че между енергията и нейния източник няма разлика. Енергията не може да съществува отделно от източника си.
Тук Дхрува Махрджа разкрива същността на един от аспектите на Върховната Божествена Личност – аспекта Парамтм, или Свръхдушата. Изначалната, духовната енергия на Парамтм одушевява материалната енергия и по този начин вдъхва живот в безжизненото материално тяло. Привържениците на философията на пустотата смятат, че щом се създадат определени материални условия, в материалното тяло неизбежно възникват признаците на живота, ала в действителност тялото не може да действа само по себе си. Дори за работата на една машина е необходима някаква външна енергия (електричество, пара и т.н.). В тази строфа е казано, че в различните видове материални тела материалната енергия действа различно, както огънят гори по различен начин в зависимост от качеството и размерите на дървата. За преданите същата тази енергия се трансформира в духовна. Това е възможно, защото нейната изначална природа е духовна, а не материална: виу-шакти пар прокт. Изначалната енергия одухотворява предания, в резултат на което всички части на тялото му се включват в служенето за Бога. И същата енергия, в качеството си на външна енергия, подбужда обикновените живи същества, неотдадените, да извършват материални дейности за удовлетворяване на сетивата си. Трябва добре да разберем разликата между м и сва-дхма – сва-дхма действа върху преданите, докато неотдадените са подвластни на м.