ТЕКСТ 6

Дхрува Махрджа веднага забелязал промените, които настъпили у него, когато видял лице в лице Върховната Божествена Личност и осъзнал духовната си природа. Той разбрал, че дотогава жизнената му сила и всичките му сетивни органи са спели. Докато човек не постигне духовно равнище, всички органи и части на тялото му, неговите телесни способности и умът му са потънали в сън, а дейностите му са като дейности на мъртвец или призрак. В една от песните си Шрӣла Бхактивинода хкура се обръща към себе си: „О, живо същество, събуди се! Колко дълго ще спиш в обятията на м? Сега, когато притежаваш човешка форма, пробуди се и осъзнай себе си“. Ведите също ни призовават: „Стани от сън! Събуди се! Използвай ценните преимущества на човешкия живот и осъзнай себе си“. Такива са ведическите наставления.

Когато благодарение на духовното просветление сетивата на Дхрува Махрджа се съживили, той разбрал самата същина на ведическите писания – че Върховният Бог е Върховната Личност, че Богът не е безличностен. Дхрува Махрджа лично се убедил в този факт. Той проумял, че дълго време всъщност е спял, и изпитал силна потребност да възхвали Бога в съответствие с наставленията на Ведите. Един материалист не е в състояние да слави Бога или да му отдава молитви, защото не разбира смисъла на Ведите.

Когато Дхрува Махрджа почувствал промяната в себе си, той веднага разбрал, че тя е станала по безпричинната милост на Бога. Съзнавайки, че върху него се е изляла благосклонността на Върховния, Той се поклонил с голяма почит и благоговение. Сетивата и умът на Дхрува се одухотворили благодарение на вътрешната енергия на Бога. Затова в тази строфа е използвана думата сва-дхмн, която значи „чрез духовната енергия“. Духовното просветление е възможно само по милостта на духовната енергия на Бога. Мантрата Харе Ка започва с обръщение към духовната енергия на Бога: „Харе“. Тази енергия започва да действа тогава, когато живото същество изцяло се предаде на Върховния и осъзнае положението си на вечен слуга. Когато човек предостави себе си на Върховния Бог и е готов да изпълни всяка негова заповед или желание, той е наричан севонмукха. От този момент нататък той става обект на действие на духовната енергия, която постепенно му открива Бога.

Без да е озарен от духовната енергия, човек не може да отдава молитви във възхвала на Бога. Всички философски съждения и поетични излияния на светски особи са само преки или косвени проявления на действието на материалната енергия. Когато човек наистина е осенен от духовната енергия, неговите сетива се пречистват и той се посвещава изцяло на служене на Бога. Тогава неговите ръце, крака, уши, език, ум, полови органи – накратко всичко се оказва въвлечено в служене на Бога. В дейностите на такъв просветлен предан не остава нищо материално. Нещо повече, той загубва всякакъв интерес към материалните дейности. Този процес на пречистване на сетивата и на въвличането им в служене за Бога се нарича бхакти, или предано служене. В началото преданият използва сетивата си, като следва напътствията на своя духовен учител и на шстрите. Но дори когато осъзнае духовната си природа и сетивата му се пречистят, той продължава да служи. Разликата се състои в това, че отначало сетивата действат механично, а след духовното просветление действията им стават функция на духовните прозрения на предания.