ТЕКСТ 1

В Четвърта песен Шрӣла Шукадева Госвмӣ казва, че Нрада Муни задълбочено обяснил на цар Прияврата мисията на човешкото съществуване – да осъзнаем собственото си „аз“ и постепенно да се върнем при Бога. Щом Нрада Муни дал изчерпателни наставления на царя по този въпрос, защо той все пак приел семейния живот, който е главната причина за материалното робство? Махрджа Парӣкит бил изумен, че цар Прияврата останал семеен, защото той бил не просто себеосъзнала се душа, но и велик предан на Бога. Преданият не изпитва никакво влечение към семейния живот, но за всеобща изненада цар Прияврата му се радвал с голямо удоволствие. Някой може да възрази: „Какво лошо има в радостта от семейния живот?“. Лошото е, че семейният се обвързва с последиците на плодоносните си дела. Същината на семейния живот е сетивното наслаждение. И докато вниманието ни е погълнато от изнурителния труд за сетивни наслади, ще бъдем обвързани с последиците на материалната си дейност. Това невежество по отношение на себепознанието е най-тежкото поражение в живота. Човешката форма предоставя възможност на живото същество да се освободи от робството на плодоносните дейности, но този, който пренебрегва мисията на живота и действа като обикновено животно – яде, спи, съвкупява се и се защитава – ще продължи обусловеното си материално съществуване. Такъв живот се нарича сварӯпа висмти, забрава на истинската същност. Затова във ведическото общество още от ранно детство мъжът е обучаван като брахмачрӣ. Един брахмачрӣ води аскетичен живот и съблюдава полово въздържание. Този, който е обучен според принципите на брахмачаря, обикновено не става семеен. Той се нарича наихика брахмачрӣ – спазващ пълно безбрачие. Цар Парӣкит бил удивен, че великият цар Прияврата, подготвен за наихика брахмачаря, станал глава на семейство.

В този стих думите бхгавата тмрма заслужават особено внимание. Този, който е себеудовлетворен, като Върховната Божествена Личност, се нарича бхгавата тмрма. Има различни видове удовлетворение. Кармӣте се задоволяват с плодоносните си дейности, гнӣте са удовлетворени, когато се слеят със сиянието Брахман, а преданите – когато служат на Бога. Бог е себеудовлетворен, защото притежава всички съвършенства, и този, който е щастлив, докато му служи, се нарича бхгавата тмрма. Ману сахасреу: измежду хиляди хора един се стреми към освобождение, а от хилядите, които се опитват да се освободят, само един постига вътрешно удовлетворение и свобода от страданията на материалното съществуване. Но дори това не е висшето удовлетворение. Гнӣте, кармӣте и йогӣте имат желания, но преданите нямат никакви желания. Щастието от служенето на Бога се нарича акма, липса на желания, и то е висшето удовлетворение. Затова Махрджа Парӣкит се чуди как е възможно човек, изпитал висшето духовно щастие, да се задоволява със семейния живот?

Думата парбхава също е важна. Хората, задоволени със семейния живот, са обречени, защото вече са забравили връзката си с Бога. Прахлда Махрджа описва как семейните дела завличат човека. тма-пта гхам андха-кӯпам – семейният живот е като дълбок кладенец и който падне в него, е обречен на духовна смърт. В двайсет и трети стих от тази глава се обяснява как Прияврата Махрджа останал освободен парамахаса дори като семеен.