ТЕКСТ 29
евам упашамянеу сва-танайев атха джагатӣ-патир джагатӣм арбуднй екдаша париватсарм авхаткхила-пуруа-кра-сра-самбхта-дор-даа-югалпӣита-маурвӣ-гуа-станита-вирамита-дхарма-пратипако бархиматш чнудинам едхамна-прамода-прасараа-яуия-врӣ-прамуита-хсвалока-ручира-квелй-дибхи парбхӯямна-вивека ивнавабудхямна ива махман бубхудже.
евам – така; упашама-аянеу – напълно достойни; сва-танайеу – собствените му синове; атха – след това; джагатӣ-пати – господарят на вселената; джагатӣм – вселената; арбудни – арбуди (една арбуда продължава 100 000 000 г.); екдаша – единайсет; париватсарм – години; авхата – непрекъснато; акхила – всеобщо; пуруа-кра – могъщество; сра – сила; самбхта – надарен с; до-даа – на силните ръце; югала – от двете; пӣита – опъната; маурвӣ-гуа – тетивата; станита – от силния звук; вирамита – победени; дхарма – религиозните принципи; пратипака – които са против; бархимат – на съпругата си Бархиматӣ; ча – и; анудинам – всеки ден; едхамна – нарастващо; прамода – приятно общуване; прасараа – обичливост; яуия – женственост; врӣ – свян; прамуита – сдържан; хса – смях; авалока – погледи; ручира – чаровни; квели-дибхи – любовни отношения; парбхӯямна – покорен; вивека – истинското му знание; ива – като; анавабудхямна – нискоинтелигентен; ива – като; мах-ман – великата душа; бубхудже – управляваше.
След като Кави, Махвӣра и Савана завършиха обучението си на жизненото ниво парамахаса, Махрджа Прияврата управлява вселената още единайсет арбуди. Понякога със силните си ръце той поставяше стрела в лъка си, опъваше тетивата и тогава противниците на религиозните принципи се разбягваха в ужас пред несравнимото могъщество, с което той властваше във вселената. Царят много обичаше съпругата си Бархиматӣ и ден след ден съпружеската им любов нарастваше. Със своята женственост, с красивите си дрехи, грациозна походка и движения, с усмивката, смеха и погледите си, царицата вливаше у него нов прилив на сили. И въпреки величието си Прияврата бе покорен от женското ѝ очарование. Той се държеше с нея като обикновен човек, но в действителност бе възвишена душа.
В този стих думата дхарма-пратипака („противници на религиозните принципи“) не се отнася до определено вероизповедание, а до варшрама-дхарма, т.е. до социалното и духовно разделяне на обществото на четири вари (брхмаа, катрия, вайшя и шӯдра) и четири шрама (брахмачаря, гхастха, внапрастха и саннса). Принципите на варшрама са необходими, за да се поддържа общественият ред и хората постепенно да напредват към целта на живота – духовното знание. От стиха научаваме как Махрджа Прияврата толкова строго се придържал към варшрама-дхарма, че всички, които я пренебрегвали, веднага се разбягвали, щом той ги заплашвал със сила или с по-леко наказание. Дори нямало нужда от употреба на сила: поради неговата решителност те не смеели да нарушават предписанията на варшрама-дхарма. Ако не е структурирано според варшрама-дхарма, човешкото общество е животинско общество. Затова Махрджа Прияврата защитавал варшрама-дхарма с цялото си необикновено, несравнимо могъщество.
За да се справи с такава тежка отговорност, мъжът има нужда от помощта на съпругата си. В системата варшрама-дхарма някои класи, например брхмаите и саннсӣте, не се нуждаят от поощрението на противоположния пол. Но катриите и гхастхите наистина имат нужда от съпругите си при изпълнението на своите задължения; иначе едва ли биха се справили. Шрӣ Чайтаня Махпрабху лично е казал, че гхастхите трябва да живеят със съпруги. На катриите дори е позволено да имат много жени, които да ги насърчават в управленските дела. Общуването с добра съпруга е необходимо за онзи, чийто живот е подчинен на карма и политика. В изпълнение на задълженията си и Махрджа Прияврата се осланял на добрата си жена Бархиматӣ. Тя винаги успявала да удовлетвори своя велик съпруг, като се обличала красиво, усмихвала се и разкривала женските си прелести. Царицата поощрявала и вдъхновявала Махрджа Прияврата съвестно да изпълнява дълга си. В стиха думата ива, използвана два пъти, ни показва, че Махрджа Прияврата постъпвал като подчинен на жена си съпруг и сякаш бил изгубил чувството си за отговорност. В действителност той напълно съзнавал духовната си същност, макар външно да се държал като послушен кармӣ съпруг. Така Махрджа Прияврата управлявал вселената в продължение на единайсет арбуди, а една арбуда се състои от 100 000 000 години.