ТЕКСТ 5

Шрӣ Шукадева Госвмӣ приел и двете твърдения на царя – напредналият в Ка съзнание не би се върнал отново към материалния живот, а пристрастеният към материалното не би поел по пътя на Ка съзнание на никой етап от съществуването си. Но макар да приел думите му, Шукадева Госвмӣ пояснил, че човек, чийто ум е погълнат от величието на Бога, може да се сблъска с препятствия, но няма да изостави възвишената си позиция в преданото служене.

Според Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура има два вида препятствия по пътя на преданото служене. Първият вид е оскърблението към лотосовите нозе на ваиава. Това се нарича ваиава апардха. Шрӣ Чайтаня Махпрабху предупредил своите предани да не допускат това оскърбление и го сравнил с побеснял слон. Когато такъв слон влезе в красива градина, той я опустошава напълно и я превръща в гола поляна. Силата на ваиава апардха е също толкова голяма; дори напредналият предан загубва почти напълно духовните си постижения, извършвайки такова оскърбление. Ка съзнание е вечно и не може да бъде унищожено, но духовното развитие може да спре за определено време. Ваиава апардха е единият вид препятствие по пътя на преданото служене. Понякога обаче преданото служене е възпрепятствано по желание на Върховния Бог или негов предан. Така например Хираякашипу и Хирака някога били Джая и Виджая, пазачи при портите на Ваикуха, но по волята на Бога станали негови врагове за три живота. Тоест желанието на Бога е друг вид препятствие. Но и в двата случая чистият предан, веднъж издигнат в Ка съзнание, не може да пропадне. Прияврата се подчинил на волята на по-старшите от него (Свямбхува и Брахм), но не загубил позицията си в преданото служене. Ка съзнание е съвършено и вечно, то не може да бъде загубено при никакви обстоятелства. Материалният свят е изпълнен с препятствия за напредъка в Ка съзнание и може да ни се струва, че трудностите са прекалено много, но Ка, Върховната Божествена Личност, заявява в Бхагавад-гӣт (9.31): каунтея пратиджнӣхи на ме бхакта праашяти – този, който веднъж се е приютил в лотосовите нозе на Бога, не може да бъде погубен.

Тук думата шиватамм заслужава особено внимание. Шиватамм значи „най-благотворният“. Пътят на преданото служене е толкова благотворен, че преданият не се проваля при никакви обстоятелства. Самият Бог посочва това в Шрӣмад Бхагавад-гӣт. Пртха наивеха нмутра виншас тася видяте – „Скъпи Арджуна, преданият не може да бъде погубен нито в този живот, нито в следващия“ (Бхагавад-гӣт, 6.40). А в стих 6.43 Той нагледно обяснява как става това.

По волята на Бога съвършеният предан понякога се появява в материалния свят като обикновен човек. Благодарение на заниманията си в миналото той развива естествено влечение към преданото служене, на пръв поглед без никаква причина. Въпреки трудностите, предизвикани от заобикалящата го среда, спонтанно и с постоянство, той продължава преданото си служене и постепенно отново постига съвършенството. Билвамагала хкура бил извисен предан в миналия си живот, а в настоящия пропаднал и се влюбил в една проститутка. Но в един момент той коренно променил поведението си под влияние на същата тази проститутка и станал велик предан. Множество подобни примери в живота на възвишените предани доказват, че който веднъж е намерил подслон в лотосовите нозе на Бога, няма да бъде погубен (каунтея пратиджнӣхи на ме бхакта праашяти).

Все пак не бива да забравяме, че човек става предан едва когато се освободи напълно от последиците на греховните си дейности. Както казва Ка в Бхагавад-гӣт (7.28):

„Личностите, вършили благочестиви дела в този и в предишни животи, напълно прекратили греховните дейности, се освобождават от двойственостите на илюзията и с решителност се заемат да ми служат“. От друга страна, Прахлда Махрджа е казал:

Силно привързаният към материален живот – към дом, семейство, съпруга, деца и пр. – не може да развие Ка съзнание.

По милостта на Върховния Бог тези видими противоречия намират разрешение в живота на предания и той никога не губи позицията си по пътя към освобождението, описан в този стих като шиватам падавӣм.