ГЛАВА ДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Шукадева Госвмӣ продължи: Скъпи царю, по това време цар Рахӯгаа, владетелят на държавите Синдху и Саувӣра, пътуваше към Капилшрама. Когато стигнаха до брега на река Икуматӣ, главните носачи на царя трябваше да намерят още един носач. Те започнаха да търсят подходящ човек и случайно попаднаха на Джаа Бхарата. Прецениха, че той е млад, силен, със здрави ръце и крака и ще може да носи тежък товар също като кравите и магаретата. И макар великата душа Джаа Бхарата да бе непригоден за такава работа, те безцеремонно му заповядаха да носи паланкина.

ТЕКСТ 2: В стремежа си да не извърши насилие Джаа Бхарата носеше паланкина много лошо. Преди всяка крачка той оглеждаше земята на метър пред себе си, за да не настъпи някоя мравка. По този начин не успяваше да върви в крак с останалите носачи и клатеше паланкина. Цар Рахӯгаа подвикна на носачите: „Защо клатите паланкина? Носете го внимателно!“.

ТЕКСТ 3: Когато носачите на паланкина чуха заплашителните слова на Махрджа Рахӯгаа, те много се изплашиха да не ги накаже и отвърнаха следното.

ТЕКСТ 4: О, господарю наш, недей да мислиш, че си вършим работата безотговорно. Старателно носим паланкина така, както ти желаеш, но човекът, който отскоро се присъедини към нас, не е достатъчно бърз. Затова не можем да носим паланкина заедно с него.

ТЕКСТ 5: Цар Рахӯгаа добре разбра оправданията на носачите, които се бояха от наказание. Разбра също, че заради грешката на един човек те не можеха да носят паланкина, както трябва. След като ги изслуша, той леко се разгневи, макар че имаше много опит и бе изучил политическата наука. Гневът му се дължеше на неговата властна царска натура. Умът му бе завладян от гуата на страстта и затова той каза следното на Джаа Бхарата, чието духовно сияние едва се виждаше като тлеещ огън, покрит с пепел.

ТЕКСТ 6: Цар Рахӯгаа каза на Джаа Бхарата: Скъпи братко, виж каква беда те сполетя. Изглеждаш много уморен, защото носиш паланкина самичък, без ничия помощ, дълго време и на голямо разстояние. Освен това старостта те мъчи. Приятелю мой, виждам, че не си много здрав и силен. Не те ли слушат останалите носачи?
Така царят смъмри Джаа Бхарата със саркастичните си слова, но той не гледаше на случващото се от позицията на тялото. Беше постигнал духовната си същност и знаеше, че не е материално тяло; че не беше дебел, слаб или мършав и че нямаше нищо общо с материалната обвивка, изградена от пет груби и три фини елемента. Нямаше нищо общо с материалното тяло и неговите две ръце и два крака. С други думи, напълно бе осъзнал духовната си същност (аха брахмсми). Саркастичните забележки на царя не го засягаха. Без да каже нито дума, той продължи да носи паланкина както преди.

ТЕКСТ 7: След малко царят видя, че носачите му отново клатят паланкина, избухна гневно и извика: Негоднико, какво правиш? Нима си мъртвец в живо тяло? Не знаеш ли, че аз съм твоят господар? Ти не ме почиташ и не изпълняваш заповедта ми. Заради твоето непокорство ще те накажа така, както повелителят на смъртта Ямарджа наказва грешниците. Сега ще те излекувам, ще те накарам да дойдеш на себе си и да работиш, както трябва.

ТЕКСТ 8: Под влияние на телесната представа и на материалните гуи страст и невежество, цар Рахӯгаа се мислеше за велик владетел. В заслепението си той се нахвърли върху Джаа Бхарата с незаслужени, безсмислени обиди. Джаа Бхарата бе велик предан и любима обител на Върховната Божествена Личност. Макар да си въобразяваше, че е много учен, царят не знаеше нищо за позицията на извисения предан, установен в предано служене, нито имаше представа за отличителните му черти. Джаа Бхарата бе жилище на Върховния и винаги носеше в сърцето си образа на Бога. Далеч от всякакво телесно схващане, той се отнасяше приятелски към всички живи същества. Затова само се усмихна и каза следното.

ТЕКСТ 9: Великият брхмаа Джаа Бхарата каза: Скъпи героични царю, твоите язвителни думи са самата истина. Те не са просто упрек, тъй като тялото е истинският носач. Товарът, носен от тялото, не ми принадлежи: аз съм душа, моята същност е духовна. В казаното от теб няма противоречие, защото аз не съм тялото. Не аз, а то носи паланкина. Прав си, че не се старая достатъчно, но аз нямам нищо общо с това тяло. Думите ти, че не съм здрав и силен, разкриват непознаване на разликата между тяло и душа. Тялото може да е дебело или слабо, но нито един образован човек няма да използва такива определения за душата. Като душа аз не съм нито дебел, нито слаб и с право казваш, че не съм много силен. Освен това, ако аз бях предприел това пътуване и вървях по този път, щях да си имам много неприятности, но понеже те засягат не мен, а тялото ми, няма никаква неприятност.

ТЕКСТ 10: Дебелина, слабост, телесни и психически страдания, жажда, глад, страх, несъгласие, желания за материално щастие, старост, сън, привързаност към материални притежания, гняв, скръб, илюзия и отъждествяване на тялото с аза – всички те са различни видове материални обвивки на душата. Човекът под влияние на материалните телесни схващания е погълнат от тези неща, но аз съм ги преодолял. Затова не съм нито дебел, нито слаб, нито каквото и да било друго от нещата, които изброи.

ТЕКСТ 11: Скъпи царю, ти несправедливо ме нарече мъртвец в живо тяло. Бих казал само, че това се случва навсякъде, защото всичко материално има начало и край. Що се отнася до представата ти, че си цар и мой господар, който може да ми заповядва, тя също не е вярна, защото това положение е временно. Днес ти си цар и аз съм твой слуга, но утре ситуацията може да се промени и ти да станеш мой слуга, а аз твой господар. Това са временни обстоятелства, създадени от провидението.

ТЕКСТ 12: Скъпи царю, ако все още мислиш, че си мой господар, а аз съм твой слуга, заповядай ми нещо и аз ще ти се подчиня. Но аз бих казал, че различията между нас са временни, наложени от установените традиции. Не виждам никаква друга причина. В такъв случай кой е господарят и кой е слугата? Всеки е притиснат от законите на материалната природа; така че никой не е господар и никой не е слуга. Но все пак, ако мислиш, че ти си господарят, а аз съм слугата, ще се съглася. Моля те, заповядай ми. Какво искаш да направя за теб?

ТЕКСТ 13: Скъпи царю, ти ми каза: „Негоднико, нямаш капка разум и си истински невменяем! Но аз хубаво ще те накажа и ще се опомниш“. Бих казал, че макар да приличам на глухоням идиот, аз съм себеосъзната личност. Какво ще спечелиш, като ме накажеш? Ако оценката ти е вярна и аз наистина съм луд, наказанието е безсмислено, както е безсмислено да подкарваш с камшик умрял кон. Не можеш да излекуваш безумеца с наказания.

ТЕКСТ 14: Шукадева Госвмӣ каза: О, Махрджа Парӣкит, когато цар Рахӯгаа се скара с груби думи на издигнатия предан Джаа Бхарата, този умиротворен, свят човек търпеливо го изслуша и му отговори подобаващо. Невежеството се дължи на телесната представа, а Джаа Бхарата бе напълно освободен от нея. Поради присъщото си смирение той не се мислеше за велик предан и се съгласи да изстрада последиците от предишната си карма. Разсъждаваше като обикновен човек и смяташе, че като носи паланкина, унищожава въздействията от миналите си лоши дела. Затова продължи да го носи както преди.

ТЕКСТ 15: Шукадева Госвмӣ продължи разказа си: О, най-велики потомъко на династията Пу (Махрджа Парӣкит), царят на държавите Синдху и Саувӣра (Махрджа Рахӯгаа) дълбоко вярваше в беседите за Абсолютната Истина. Затова разбра добре философското изложение на Джаа Бхарата, което е потвърдено от всички писания за мистична йога и разхлабва възела в сърцето. Така той се освободи от материалната представа за царската си личност. Бързо слезе от паланкина и падна по очи в лотосовите нозе на великия брхмаа Джаа Бхарата, за да му се извини за нанесените обиди. След това каза следното.

ТЕКСТ 16: Цар Рахӯгаа каза: О, брхмае, ти странстваш из света прикрит и непознат за другите. Кой си ти? Учен брхмаа или светец? Виждам, че носиш свещен шнур. Може би си велик, освободен светец като Датттрея и други именити мъдреци? Мога ли да попитам чий ученик си? Къде живееш? Какво те е довело тук? За наше добро ли си дошъл? Моля те, кажи ми кой си.

ТЕКСТ 17: Господарю мой, аз не се боя от мълнията на цар Индра, нито от острия змиевиден тризъбец на Шива. Не ме плаши наказанието на Ямарджа, повелителя на смъртта, нито огъня, палещото слънце, луната, вятъра или оръжията на Кувера. Но много ме е страх да не оскърбя брхмаа. Наистина се боя от това.

ТЕКСТ 18: О, достопочтени, явно могъществото на твоето велико духовно знание е скрито. Ти нямаш досег с материалното и напълно си погълнат от мисли за Върховния. Постигнал си неподозирани висини в духовното знание. Моля те, кажи ми защо тогава се скиташ като слабоумен? О, велики мъдрецо, думите ти не се отклоняват от принципите на йога, но аз не мога да ги разбера. Моля те, разтълкувай ги.

ТЕКСТ 19: За мен ти си най-великият господар на мистичното могъщество. Ти познаваш съвършено духовната наука. Най-издигнатият от всички мъдреци, ти си се появил за благото на цялото човечество. Дошъл си, за да ни дадеш духовно знание като личен представител на Капиладева, въплъщението на Бога и олицетворение на знанието. Затова те питам, о, духовни учителю, кое е най-сигурното убежище на този свят?

ТЕКСТ 20: Не е ли вярно, че си пряк представител на Капиладева, въплъщението на Върховната Божествена Личност? Държиш се като глухоням, за да наблюдаваш хората и да видиш кой е истински човек и кой – не. Затова ли странстваш по света? Аз съм много привързан към семейния живот и светските дела, сляп съм за духовното знание. Но сега съм дошъл при теб с молба за просветление. Как да напредвам духовно?

ТЕКСТ 21: Ти каза: „Работата не ме уморява“. Макар душата да се различава от тялото, очевидно умората, която носи физическият труд, е присъща на душата. Когато носиш паланкина, душата ти също се труди. Това е моето предположение. Освен това ти каза, че външните отношения между господаря и слугата не са истински. Това може да е така в осезаемия свят, но нещата от този осезаем свят определено си влияят едно на друго. Това е изпитано и проверено. Следователно материалните дейности са преходни, но не може да се каже, че са неистински.

ТЕКСТ 22: Цар Рахӯгаа продължи: О, уважаеми, ти каза, че дебелина и слабост са обозначения само на тялото, а не на душата. Това не е вярно, защото болката и удоволствието също са обозначения, но са присъщи на душата. Когато сложиш съд с мляко и ориз на огъня, сгорещеното мляко предава топлината си на ориза. По същия начин болките и насладите на тялото се отразяват на сетивата, ума и душата. Душата не може да е напълно откъсната от тази обусловеност.

ТЕКСТ 23: Уважаеми, ти каза, че отношенията между царя и поданика или между господаря и слугата не са вечни, но дори да са временни, когато някой стане цар, той е длъжен да управлява своите поданици и да наказва нарушителите на закона. Наказанието на престъпниците предупреждава поданиците да спазват законите на държавата. Ти каза още, че да се наказва глухоням човек, е все едно да се дъвче сдъвканото или да се мели смляно зърно, тоест безполезно е. Но този, който изпълнява предписания си дълг според повелята на Върховния Бог намалява греховете си. Следователно дори задълженията да се изпълняват по принуда, това е добре, защото така се унищожават всички грехове.

ТЕКСТ 24: Казаното от теб ми изглежда много противоречиво. О, приятелю на страдащите, аз несправедливо те обидих. Бях заслепен от гордостта, че притежавам тяло на цар. Наистина съм виновен за постъпката си. Моля те, обърни към мен милостивия си поглед. Тогава бих могъл да се освободя от греха, който си навлякох с обидата към теб.

ТЕКСТ 25:  О, господарю мой, ти си приятел на Бога, Върховната Личност, приятеля на живите същества. Затова се отнасяш справедливо към всички и си над телесната представа. Макар да те нараних с обидите си, знам, че нищо не губиш и не печелиш от тях. Твоята решителност е непоклатима, а аз те поругах. Дори да не отстъпвам на Шива по могъщество, скоро ще бъда погубен заради оскърблението в лотосовите нозе на ваиава.