ТЕКСТ 14
аха пур бхарато нма рдж
вимукта-да-шрута-сага-бандха
рдхана бхагавата ӣхамно
мго 'бхава мга-сагд дхатртха
ахам – аз; пур – по-рано (в предишния си живот); бхарата нма рдж – цар на име Махрджа Бхарата; вимукта – освободен от; да-шрута – от личен опит чрез непосредствено общуване или чрез получаване на знание от Ведите; сага-бандха – робството на общуването; рдханам – обожание; бхагавата – на Върховната Божествена Личност, Всудева; ӣхамна – постоянно извършвайки; мга абхавам – станах елен; мга-сагт – заради близко общуване с елен; хата-артха – пренебрегнал принципите на преданото служене.
В един от миналите си животи аз бях известен като Махрджа Бхарата. Постигнах съвършенство, напълно откъснат от материални дейности, благодарение на непосредствения си опит и просветлението от Ведите. Бях изцяло отдаден на служене на Бога, но за беда силно се привързах към едно еленче и пренебрегнах духовните си задължения. Заради обичта ми към елена в следващия си живот трябваше да приема тяло на елен.
Историята, описана тук, е много поучителна. В предишния стих бе казано: вин махат-пда-раджо-'биекам – човек не може да постигне съвършенство, без да поръси главата си с праха от лотосовите нозе на велик предан. Ако той неизменно следва напътствията на духовния учител, няма никаква опасност от падение. Но ако глупавият ученик се опитва да измести духовния си учител и да заеме неговото място, веднага ще пропадне. Яся прасдд бхагават-прасдо яспрасдн на гати куто 'пи. Ако смята духовния учител за обикновен човек, ученикът изгубва шанса си за духовен напредък. Въпреки стриктното си предано служене Бхарата Махрджа не потърсил съвет от духовен учител, когато прекомерно се привързал към елена. В резултат на силната си привързаност той станал небрежен към духовните си занимания и пропаднал.