ТЕКСТ 15
с м смтир мга-дехе 'пи вӣра
крчана-прабхав но джахти
атхо аха джана-сагд асаго
вишакамно 'вивташ чарми
с – това; мм – мен; смти – спомен за дейностите в миналия живот; мга-дехе – в тяло на елен; апи – въпреки; вӣра – о, велики герою; ка-арчана-прабхав – проявил се под влияние на искреното служене на Ка; но джахти – не си отиде; атхо – следователно; ахам – аз; джана-сагт – от общуването с обикновени хора; асага – непривързан; вишакамна – който се бои; авивта – незабелязан от другите; чарми – вървя тук и там.
О, юначни царю, заради искреното ми служене на Бога в миналото помнех всички събития от предишния си живот, нищо че бях в тяло на елен. И понеже съм наясно с падението си, избягвам общуването с обикновени хора. Боя се от лошото им материалистично влияние и затова се скитам сам, неразпознат от никого.
В Бхагавад-гӣт е казано: свалпам апй ася дхармася (Бхагавад-гӣт, 2.40). Да приемеш животинско тяло след човешкото, безспорно е голямо падение, но в случая с Бхарата Махрджа и въобще с всички предани, преданото служене на Бога никога не е напразно. Както твърди Бхагавад-гӣт (8.6): я я впи смаран бхва тяджатй анте калеварам. Според природния закон на прага на смъртта умът е погълнат от определени мисли. Това може да доведе до раждане и в животинско тяло, но преданият не губи нищо. Макар че получил тяло на елен, Бхарата Махрджа не забравил истинската си позиция. В еленското тяло той бил много внимателен и помнел причината за падението си. Това му дало възможност в следващия си живот да се роди в семейство на чисти брхмаи. Така служенето му за Бога не било напразно.