No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 14

навасв апи вареу бхагавн нряо мах-пуруа пуру тад-ануграхтма-таттва-вю̄хентмандпи саннидхӣяте.

навасу –  в деветте; апи –  именно; вареу – области, наричани вари; бхагавн – Върховната Божествена Личност; нряа – Бог Виу; мах-пуруа – Върховната Личност; пурум – на своите предани; тат-ануграхя – за да прояви милостта си; тма-таттва-вю̄хена – с разширенията си в четирите форми Всудева, Сакараа, Прадюмна и Анируддха; тман – лично; адя апи – досега; саннидхӣяте – е близо до преданите, за да приеме служенето им.

За да дари с милост своите предани от деветте вари, Върховната Божествена Личност, Нряа, се разширява в четирите си форми Всудева, Сакараа, Прадюмна и Анируддха. Така Той остава близо до преданите си, за да приема служенето им.

В тази връзка Вишвантха Чакравартӣ хкура отбелязва, че полубоговете почитат Върховния в неговите различни форми за обожание – арч-виграха, защото Върховната Божествена Личност може да бъде обожавана лично само в духовния свят. В материалния свят Бог винаги е обожаван като арч-виграха, тоест като изображение в храма. Между арч-виграха и изначалната личност няма разлика, затова тези, които извършват пищно храмово обожание, дори тук на Земята несъмнено общуват със самата Върховна Божествена Личност. В шстрите е казано: арчйе виау шил-дхӣр гуруу нара-мати – „Никой не бива да смята формата на Бога в храма за статуя от камък или метал, нито да се отнася към духовния учител като към обикновен човек“. Трябва неотклонно да следваме тази повеля и да служим на арч-виграха, Върховната Божествена Личност, без грешки и оскърбления. Духовният учител е личен представител на Бога и не е редно да бъде смятан за обикновен човек. Като избягваме оскърбленията към храмовата форма за обожание и духовния учител, ще напредваме в духовния живот, в Ка съзнание.

Подходящ за случая цитат се среща в Лагху бхгаватмта:

пдме ту парама-вьомна
пӯрвдйе дик-чатуайе
всудевдайо вю̄хаш

чатвра катхит крамт

татх пда-вибхӯтау ча
нивасанти крамди ме
джалвти-стха-ваикуха-

стхита ведаватӣ-пуре

сатьордхве ваиаве локе
ниткхйе дврак-пуре
шуддходд уттаре швета-

двӣпе чаирватӣ-пуре

кӣрмбудхи-стхитнте
кроа-паряка-дхмани
стватӣйе квачит тантре

нава вю̄х пракӣртит
чатвро всудевд

нряа-нсихакау

хаягрӣво мах-кроо
брахм чети наводит
татра брахм ту вигйея

пӯрвокта-видха хари

Падма Пура отбелязва, че в духовния свят Бог живее във всички посоки и е почитан като Всудева, Сакараа, Прадюмна и Анируддха. Същият Бог е представен като храмова форма в този материален свят, който е само една четвърт от неговото творение. Всудева, Сакараа, Прадюмна и Анируддха също присъстват в четирите посоки на материалния свят. В материалния свят има планета Ваикухалока, покрита с вода. Там, в местността Ведаватӣ, живее Всудева. Над Сатялока е разположена друга планета, наречена Виулока, и там присъства Сакараа. А Прадюмна е владетелят на Дврак-пурӣ. На острова Шветадвӣпа се простира океан от мляко и в средата на този океан се намира място, наречено Айрватӣ-пура, където пребивава Анируддха, легнал върху Ананта. Формите за обожание, почитани в деветте вари, са изброени в ствата тантра: (1) Всудева, (2) Сакараа, (3) Прадюмна, (4) Анируддха, (5) Нряа, (6) Нсиха, (7) Хаягрӣва, (8) Махварха, (9) Брахм“. Бог Брахм, споменат тук, е Върховната Божествена Личност. Когато няма същество, подходящо за поста на Брахм, Върховният лично поема този пост. Татра брахм ту вигйея пӯрвокта-видха хари. Брахм, посочен в тези стихове, е самият Хари.

« Previous Next »