ТЕКСТ 24

Ка казва пределно ясно в Бхагавад-гӣт (7.14):

„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гуи на материалната природа се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“. Всички обусловени души, действащи сред илюзорната енергия на Бога, смятат тялото си за своето аз и така непрекъснато се скитат из вселената, раждат се в различни форми на живот и си създават нови и нови изпитания. Понякога изпитанията им омръзват и те търсят начин за измъкване от това объркано положение. За съжаление, тези търсачи не познават Бога, Върховната Личност; не познават неговата илюзорна енергия, безпомощно се лутат в мрака и никога не намират изход. Така наречените учени и издигнати изследователи правят нелепи опити да проследят произхода на живота. Те изобщо не се замислят върху факта, че животът вече е създаден. Каква е ползата, ако открият точната химична формула на живота? Всичките им химични елементи не са нищо друго освен трансформации на петте елемента – земя, вода, огън, въздух и етер. В Бхагавад-гӣт (2.20) е казано, че за душата, за живото същество, няма раждане и смърт (на джяте мрияте в кадчин). Съществуват пет груби и три фини материални елемента (ум, интелигентност и его), съществуват и вечни живи същества. Живото същество пожелава определен вид тяло и по волята на Върховната Божествена Личност това тяло се създава от материалната природа, която е само машина, управлявана от Бога. Върховният предоставя на живото същество механичното тяло и то трябва да действа с него съгласно закона на кармичните дейности. В стиха те са описани с думите: карма-парваӣ мм. Живото същество обслужва машината на тялото по волята на Върховния Бог. Това е тайната на преселението на душата от тяло в тяло. И така живото същество се оплита в плодоносните дейности на материалния свят. Бхагавад-гӣт (15.7) утвърждава: мана ахнӣндрии практи-стхни карати – живите същества водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума.

Във всички дейности, свързани със сътворението и унищожението, живото същество е пленник на плодоносните дейности, извършвани от илюзорната енергия м. То е като компютър, на който работи Върховната Божествена Личност. Така наречените учени твърдят, че природата функционира самостоятелно, но не могат да обяснят какво представлява тя. Природата е само механично устройство, задвижвано от Бога. Когато човек разбере кой е механикът, житейските му проблеми изчезват. Ка казва в Бхагавад-гӣт (7.19):

„След многократно раждане и смърт този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“. Разумният човек се оставя в ръцете на Върховната Божествена Личност и така се освобождава от клопката на м, илюзорната енергия.