ТЕКСТ 12
яссти бхактир бхагаватй акичан
сарваир гуаис татра самсате сур
харв абхактася куто махад-гу
маноратхенсати дхвато бахи
яся – на когото; асти – има; бхакти – предано служене; бхагавати – на Върховната Божествена Личност; акичан – без корист; сарваи – с всички; гуаи – добродетели; татра – там (в тази личност); самсате – живеят; сур – всички полубогове; харау – на Върховната Божествена Личност; абхактася – на човек, който не е отдаден; кута – където; махат-гу – добродетели; маноратхена – капризите на ума; асати – във временния материален свят; дхвата – който тича; бахи – отвън.
Полубоговете и възвишените им качества, като религиозност, знание и отреченост, се проявяват в личността на този, който е развил чиста преданост към Върховната Божествена Личност, Всудева. От друга страна, човекът, лишен от предано служене, погълнат от материални дейности, не притежава добродетели. Дори да е овладял мистичната йога или с честен труд да издържа своето семейство и роднини, той е принуден да следва капризите на ума си и да служи на външната енергия на Бога. Нима такъв човек може да притежава някакви достойнства?
Както ще бъде обяснено в следващия стих, Ка е изначалният източник на всички живи същества. Същото твърдение намираме в Бхагавад-гӣт (15.7), където Ка казва:
мамаившо джӣва-локе
джӣва-бхӯта сантана
мана ахнӣндрии
практи-стхни карати
„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“. Живите същества са частици от Ка, затова щом съживят първоначалното си Ка съзнание, те проявяват в малка степен всички добродетели на Ка. Когато някой следва деветте процеса на преданото служене (шраваа кӣртана вио смараа пда-севанам арчана вандана дся сакхям тма-ниведанам), сърцето му се пречиства и много скоро той осъзнава отношенията си с Ка. Тогава съживява и изначалната си природа на Ка съзнание.
В Чайтаня чаритмта, ди-лӣл, осма глава, са описани някои от качествата на преданите. Например за Шрӣ Паита Харидса се казва, че бил много възпитан, търпелив, умиротворен, великодушен и сериозен. Освен това говорел приветливо, постъпките му радвали околните, винаги бил търпелив, почитал всички, грижел се за благото на другите, в ума си не таял задни мисли и не бил злонамерен. Всички тези качества идват от Ка и когато човек стане предан, те се проявяват естествено. Шрӣ Кадса Кавирджа, авторът на Чайтаня чаритмта, пише, че всички добродетели се разкриват в личността на един ваиава и по тях се разпознават истинските ваиави. Кадса Кавирджа изброява следните двайсет и шест качества на един ваиава: 1. Той е милостив и внимателен към всекиго. 2. Не счита никого за враг. 3. Честен е. 4. Отнася се еднакво към всички. 5. Има безупречен характер. 6. Великодушен е. 7. Добросърдечен. 8. Чист. 9. Безразличен към притежания. 10. Работи за благото на всички. 11. Умиротворен е. 12. Напълно е отдаден на Ка. 13. Няма материални желания. 14. Изключително смирен. 15. Устойчив. 16. Владее сетивата си. 17. Умерен е в храненето. 18. Не е под влиянието на илюзорната енергия на Бога. 19. Уважава всички. 20. Не се стреми към почит. 21. Има дълбок и сериозен ум. 22. Състрадателен е. 23. Дружелюбен. 24. Поетичен. 25. Вещ във всичко. 26. Мълчалив.