ТЕКСТ 13
харир хи скд бхагавн шарӣрим
тм джхам ива тоям ӣпситам
хитв махс та яди саджджате гхе
тад махаттва ваяс дампатӣнм
хари – Богът; хи – несъмнено; скт – непосредствено; бхагавн – Върховната Божествена Личност; шарӣрим – на всички живи същества, приели материални тела; тм – най-скъпото; джхам – на водните животни; ива – като; тоям – водната шир; ӣпситам – е желана; хитв – пренебрегвайки; махн – велика личност; там – него; яди – ако; саджджате – се привърже; гхе – към семейния живот; тад – тогава; махаттвам – величие; ваяс – по възраст; дам-патӣнм – на съпруг и съпруга.
Също като водните животни, които не искат да напуснат водната шир, естественото желание на обусловените живи същества е да останат в безграничното съществувание на Върховния Бог. От светска гледна точка някой може да е смятан за велик, но ако вместо да се подслони при Върховната Душа, се привърже към материалния семеен живот, той не е по-велик от двойка невежи младоженци. Този, който е прекалено увлечен от материалния живот, губи всичките си духовни добродетели.
Крокодилите са свирепи животни, но стават безпомощни, когато изпълзят на сушата. Щом напуснат водата, губят силата си. Всепроникващата Свръхдуша, Парамтм, е източникът на всички живи същества и те са неразделни частици от нея. Когато живото същество остане във връзка с всепроникващия Всудева, Божествената Личност, то разгръща своето духовно могъщество, както крокодилът проявява силата си във водата. С други думи, величието на живото същество се проявява, когато е в духовния свят, сред духовни дейности. Много семейни хора добре познават ведическото знание, но въпреки това се привързват към семейния живот. Те са сравнени тук с крокодили, излезли на брега, защото напълно са загубили духовната си сила. Тяхното величие е като това на двама млади съпруг и съпруга, които, макар и невежи, се възхваляват взаимно и се опиват от мимолетната си красота. Подобно величие е ценено само от нецивилизовани хора без достойнства.
Всеки трябва да потърси подслон при Върховната Душа, източника на живите същества. Не бива да си губим времето с така нареченото щастие на материалистичния семеен живот. Във ведическата цивилизация такова ограничено съществуване е позволено само докато човек навърши петдесет години – след това той трябва да напусне семейния живот и да приеме внапрастха (оттегляне от обществото и изучаване на духовното знание) или саннса (отричане от света и пълно отдаване на Върховната Божествена Личност).