ТЕКСТ 30
о намо бхагавате акӯпря сарва-саттва-гуа-вишеану-палакита-стхня намо вармае намо бхӯмне намо намо 'вастхня намас те.
ом – о, Господи; нама – смирени почитания; бхагавате – на теб, Върховната Божествена Личност; акӯпря – във формата на костенурка; сарва-саттва-гуа-вишеая – чието тяло е изградено от шуддха-саттва, трансцендентално добро; анупалакита-стхня – на теб, чието положение е неразличимо; нама – моята смирена почит; вармае – на теб, най-стария, но неподвластен на времето; нама – смирената си почит; бхӯмне – на най-великия, който може да отиде навсякъде; нама нама – многократни почитания; авастхня – подслонът на всичко; нама – смирени почитания; те – на теб.
О, Господи, отдавам смирените си почитания на теб, приелия формата на костенурка. Ти си източник на всички трансцендентални качества, недосегаем за материята, изцяло разположен в чистото добро. Ти плуваш във водата, но никой не осъзнава твоето истинско положение. Затова се прекланям пред теб. В трансценденталното си състояние, ти не си ограничен от минало, настояще и бъдеще. Намираш се навсякъде и подслоняваш всичко, затова отново искам да изразя безкрайната си почит към теб.
В Брахма сахит е казано: голока ева нивасатй акхилтма-бхӯта – Бог живее неизменно в Голока, най-висшата планета в духовния свят и същевременно е всепроникващ. Този парадокс е възможен единствено за Върховната Божествена Личност, притежаваща всички съвършенства. Вездесъщата природа на Бога е потвърдена в Бхагавад-гӣт (18.61), където Ка казва: ишвара сарва-бхӯтн хд-деше 'рджуна тихати – „Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна“. Пак в Бхагавад-гӣт (15.15) Ка отбелязва: сарвася чха хди саннивио матта смтир гнам апохана ча – „Аз се намирам в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Но макар да присъства навсякъде, Той не може да бъде видян с обикновени очи. Както казва Арям, Бог е анупалакита-стхна – никой не може да установи местонахождението му. В това се състои величието на Върховната Божествена Личност.