ТЕКСТ 27

Споменатите в предишния стих предани се обръщат към Върховната Божествена Личност с материални желания, но този стих обяснява как такива предани биват спасени от подобни желания. Шрӣмад Бхгаватам (2.3.10) ни съветва:

„Независимо дали е без материални желания, или е изпълнен с материални желания, или пък желае да се слее с Върховния, човек трябва да се заеме с предано служене“. По този начин преданият не само ще осъществи желанията си, но ще дойде денят, когато той няма да желае нищо друго, освен да служи в лотосовите нозе на Бога. Този, който служи на Бога с егоистичен мотив, се нарича сакма-бхакта, а този, който му служи безкористно, се нарича акма-бхакта. Ка е толкова милостив, че превръща сакма-бхакта в акма-бхакта. Чистият предан, акма-бхакта, свободен от материална корист, е доволен просто като служи в лотосовите нозе на Бога. Бхагавад-гӣт (6.22) потвърждава това. Я лабдхв чпара лбха маняте ндхика тата: посветеният на служенето в лотосовите нозе на Бога не желае вече нищо друго. Това е висшето равнище в преданото служене. Върховният е необикновено милостив дори към сакма-бхакта и изпълнява желанията му по такъв начин, че един ден той се превръща в акма-бхакта. Например Дхрува Махрджа станал бхакта с намерението да получи царство, по-голямо от това на баща си, но накрая се преобразил в акма-бхакта и казал на Бога: свмин ктртхо 'сми вара на че – „Скъпи Господи, достатъчно ми е просто да служа в твоите лотосови нозе. Не искам никакви материални блага“. Понякога малкото дете слага нещо мръсно в устата си, но родителите му го вземат и му предлагат сандеша или друг сладкиш. Преданите, молещи за материални блага, са като такива деца. Милостивият Бог отнема материалните им желания и им дава най-голямата благословия. Следователно дори за материалните си желания не бива да молим никого другиго освен Върховната Божествена Личност. Трябва изцяло да се посветим на предано служене; само така ще изпълним всичките си желания и накрая ще се завърнем у дома, при Бога. Това е обяснено в Чайтаня чаритмта (Мадхя, 22.37 - 39, 41):

Анякмӣ – преданият може да има и друго желание, освен да служи в лотосовите нозе на Бога; яди каре кера бхаджана – но ако служи на Бог Ка; н мгитеха ка тре дена сва-чараа – Ка ще му даде подслон в лотосовите си нозе, дори той да не се стреми към това. Ка кахе – Бог казва; м бхадже – „Той ми служи; мге виая-сукха – но иска да опита щастието на материалното сетивно наслаждение“. Амта чхи' виа мге: „Такъв предан е като човек, който желае отрова, вместо нектар“. Еи баа мӯркха: „Той постъпва глупаво“. Ами – вигя: „Но Аз съм мъдър“. Еи мӯркхе 'виая' кене диба: „Защо да давам на този глупак мръсотията на материалното наслаждение?“ Сва-чарамта: „По-добре да го подслоня в лотосовите си нозе“. Виая бхулиба: „Ще го накарам да забрави всички материални желания“. Кма лги' ка бхадже – ако някой служи на Бога, за да получи сетивно наслаждение; пая ка-расе – той постепенно ще развие вкус за чисто служене в лотосовите нозе на Ка. Кма чхи' дса хаите хая абхиле: тогава ще отхвърли материалните си желания и ще пожелае да стане негов вечен слуга.