No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 44

мте 'а еа етасмин яд абхӯт тато мртаа ити вяпадеша; хираягарбха ити яд дхираа-самудбхава.

мте – мъртво; ае – в кълбото; еа – това; етасмин – в това; ят – което; абхӯт – влезе лично по време на сътворението; тата – от това; мртаа – Мртаа; ити – така; вяпадеша – названието; хирая-гарбха – известен като Хираягарбха; ити – така; ят – защото; хирая-аа-самудбхава – материалното му тяло бе създадено от Хираягарбха.

Богът на Слънцето е познат и под името Вайрджа, съвкупното материално тяло на всички живи същества. Той се нарича и Мртаа, защото по време на сътворението влиза в безжизненото яйце на вселената. Известен е и като Хираягарбха, защото е получил материалното си тяло от Хираягарбха (Брахм).

Постът на Брахм е предназначен за изключително извисени, духовно напреднали живи същества. Когато няма такива същества, Бог Виу, Върховната Божествена Личност, сам приема образа на Брахм. Това се случва много рядко. Следователно има два вида Брахм. Понякога Брахм е обикновено същество, а друг път е Върховната Божествена Личност. Брахм, за когото става дума тук, е обикновено живо същество. Но независимо дали е Върховният Бог, или живо същество, Брахм е известен като Вайрджа Брахм и Хираягарбха Брахм. Ето защо полубогът на Слънцето също се приема за Вайрджа и Хираягарбха.

« Previous Next »