ТЕКСТ 11
ева тато вруӣ саумм аиндрӣ ча пунас татхнйе ча грах сомдайо накатраи саха джьотиш-чакре самабхюдянти саха в нимло-чанти.
евам – по този начин; тата – оттам; вруӣм – към владението на Варуа; саумм – към жилището на Луната; аиндрӣ ча – и към жилището на Индра; пуна – отново; татх – също; анйе – другите; ча – също; грах – планети; сома-дая – предвождани от Луната; накатраи – всички звезди; саха – с; джьоти-чакре – на небосклона; самабхюдянти – изгряват; саха – заедно с; в – или; нимлочанти – залязват.
От обителта на Ямарджа Слънцето се отправя към Нимлочанӣ, владението на Варуа, след това продължава към Вибхварӣ, където живее полубогът на Луната, и оттам се връща в града на Индра. По същия начин Луната заедно с другите звезди и планети се появява на небосклона, а после отново залязва и става невидима.
В Бхагавад-гӣт (10.21) Ка казва: накатрм аха шашӣ – „От звездите Аз съм Луната“. Това означава, че Луната е подобна на другите звезди. От Ведите научаваме, че в тази вселена има само едно Слънце и то се движи. Западната теория, според която всички светила по небето са слънца, не намира потвърждение във ведическите произведения. Предположението, че небесните светила са слънца от други вселени, също не е състоятелно, защото всяка вселена е обвита от няколко слоя материални елементи, и макар вселените да са групирани заедно като грозд, не бихме могли да виждаме от една вселена в друга. Тоест всичко, което виждаме на небето, се намира в нашата вселена. Всяка вселена е управлявана от своя Брахм и други полубогове, които живеят на различни планети, но е осветявана само от едно Слънце.