ТЕКСТ 17
яс тв иха ваи бхӯтнм ӣшваропакалпита-вттӣнм авивикта-пара-вятхн свая пуруопакалпита-вттир вивикта-пара-вятхо вятхм чарати са паратрндхакӯпе тад-абхидрохеа нипатати татра хсау таир джантубхи пашу-мга-паки-сарӣспаир машака-ю̄к-маткуа-макикдибхир йе ке чбхидругдхс таи сарвато 'бхидрухямас тамаси вихата-нидр-нирвтир алабдхвастхна парикрмати ятх кушарӣре джӣва.
я – всеки човек, който; ту – но; иха – през живота; ваи – наистина; бхӯтнм – на някои живи същества; ӣшвара – от върховния повелител; упакалпита – устроено; вттӣнм – чиито средства за препитание; авивикта – без да разбират; пара-вятхнм – болката на другите; сваям – той; пуруа-упакалпита – замислено от Върховната Божествена Личност; втти – чиято прехрана; вивикта – разбират; пара-вятха – страданията на другите; вятхм чарати – и въпреки това мъчи; са – такъв човек; паратра – в следващия си живот; андхакӯпе – в ада Андхакӯпа; тат – на тях; абхидрохеа – заради греховната злоба; нипатати – пропада; татра – там; ха – наистина; асау – този човек; таи джантубхи – същите живи същества; пашу – животни; мга – зверове; паки – птици; сарӣспаи – змии; машака – комари; ю̄к – въшки; маткуа – червеи; макика-дибхи – мухи и други; йе ке – всеки друг; ча – и; абхидругдх – преследват; таи – те; сарвата – навсякъде; абхидрухяма – нараняват; тамаси – в мрака; вихата – обезпокоен; нидр-нирвти – леглото си; алабдха – неспособен да достигне; авастхна – място за отдих; парикрмати – броди; ятх – както; ку-шарӣре – в тяло от нисш вид; джӣва – живо същество.
По замисъла на Върховния Бог нисшите живи същества – буболечки, комари и др. – смучат кръвта на хора и животни. Тези нищожни създания не съзнават, че техните ухапвания причиняват болка. Ала хората от висшите съсловия – брхмаи, катрии и вайши – имат развито съзнание и знаят колко болезнено е да бъдеш убит. Просветеният човек несъмнено върши грях, когато умъртвява или измъчва нищожни твари, които нямат чувство за разграничение. Върховният Бог го наказва в ада Андхакӯпа; там го връхлитат птици и зверове, влечуги, комари, въшки, червеи, мухи и всякакви гадини, измъчвани от него през живота му. Те го нападат от всички страни, отнемайки му удоволствието от съня. Лишен от възможността да си почине, грешникът безспирно броди в мрака. Така в Андхакӯпа той се мъчи като създание от нисшите видове.
От този поучителен стих разбираме, че нисшите животни, създадени по законите на природата да тормозят човешкото същество, не подлежат на наказание, но човекът има развито съзнание, затова няма да остане ненаказан, щом прави нещо в разрез с принципите на варшрама дхарма. Ка казва в Бхагавад-гӣт (4.13): чтур-варя ма са гуа-карма-вибхгаша – „В съответствие с трите гуи на материалната природа и дейностите, свързани с тях, аз създадох четирите съсловия в човешкото общество“. Хората трябва да бъдат разделени на четири съсловия – брхмаи, катрии, вайши и шӯдри – и да действат според отредените им норми. Хората нямат право да се отклоняват от предписаните правила, а едно от тях гласи, че не бива да измъчват животните, дори тези, които ги тормозят. Тигърът не върши грях, когато напада друго животно и яде плътта му, но ако това направи човек с развито съзнание, той подлежи на наказание. С други думи, всеки, който не използва развитото си съзнание, а действа като животно, със сигурност изтърпява наказание си в различните адски области.