ТЕКСТ 18
яс тв иха в асавибхаджшнти ят кичанопанатам анирмита-пача-ягьо вяса-састута са паратра кмибходжане наракдхаме нипатати татра шата-сахасра-йоджане кми-куе кми-бхӯта свая кмибхир ева бхакшяма кми-бходжано ват тад апраттпрахӯтдо 'нирвешам тмна
таяте.
я – всеки, който; ту – но; иха – през този живот; в – или; аса-вибхаджя – без да раздели; ашнти – яде; ят кичана – каквото; упанатам – получено по благоволението на Ка; анирмита – не извършва; пача-ягя – петте вида жертвени обреда; вяса – с гаргите; састута – който е сравняван; са – такъв човек; паратра – в следващия живот; кмибходжане – Кмибходжана; нарака-адхаме – в най-отблъскващия ад; нипатати – пропада; татра – там; шата-сахасра-йоджане – с размери 100 000 йоджани (1 300 000 километра); кми-куе – в езеро с червеи; кми-бхӯта – става един от червеите; сваям – той самият; кмибхи – от други червеи; ева – несъмнено; бхакшяма – яден; кми-бходжана – храни се с червеи; ват – колкото; тат – ширината на езерото; апратта-апрахӯта – несподелена и непредложена храна; ада – който яде; анирвешам – който не е изкупил; тмнам – на себе си; таяте – причинява болка.
Човек не е по-добър от гарга, ако не споделя храната си с гостите, старците и децата и вместо това я изяжда сам, или се храни, без да е извършил петте вида жертвени обреди. След смъртта си той попада в най-отблъскващия ад, наречен Кмибходжана. В този ад има езеро, широко 100 000 йоджани (1 300 000 километра), гъмжащо от червеи. Той става един от червеите в това езеро и се храни с другите червеи, които също го изяждат. Докато не изкупи деянията, извършени преди смъртта му, този грешник остава в пъкленото езеро Кмибходжана в продължение на толкова години, колкото йоджани е ширината на езерото.
Както се казва в Бхагавад-гӣт (3.13):
ягя-шишина санто
мучянте сарва-килбиаи
бхуджате те тв агхам пп
я пачантй тма-крат
„Преданите на Бога се освобождават от всякакви грехове, защото ядат храна, предложена най-напред като жертва. Другите, които приготвят храна за личното си сетивно наслаждение, всъщност ядат само грях“. Всяка храна ни е дадена от Върховната Божествена Личност. Еко бахӯн йо видадхти кмн – Бог снабдява всекиго с жизнените потребности. Ето защо трябва да оценим неговата милост, като извършваме ягя (жертвоприношение). Това е дълг на всекиго. В действителност единствената цел на живота е ягя. Ка утвърждава в Бхагавад-гӣт (3.9):
ягртхт кармао 'нятра
локо 'ям карма-бандхана
тад-артха карма каунтея
мукта-сага самчара
„Дейността трябва да се извършва като жертвоприношение за Бог Виу; иначе тя става причина за робство в този материален свят. Затова, о, сине на Кунтӣ, изпълнявай предписания си дълг за удовлетворение на Виу – така ще станеш завинаги свободен“. Ако не извършваме ягя и не раздаваме прасда на другите, съществуването ни е обречено. Човек трябва да се храни само след като е извършил ягя и е раздал прасда на зависимите от него – деца, брхмаи и старци. Ако готви само за себе си и семейството си, той е осъден да страда заедно с тези, с които се храни. След смъртта си такъв грешник бива хвърлян в ада Кмибходжана.