ТЕКСТ 9
евам евндхатмисре яс ту вачайитв пуруа дрдӣн упаюкте ятра шарӣрӣ ниптямно тан-стхо ведана наа-матир наа-диш ча бхавати ятх ванаспатир вшчямна-мӯлас тасмд андхатмисра там упадишанти.
евам – по този начин; ева – несъмнено; андхатмисре – на адската планета Андхатмисра; я – човек, който; ту – но; вачайитв – мами; пуруам – другиго; дра-дӣн – съпругата и децата; упаюкте – наслаждава се; ятра – където; шарӣрӣ – въплътеното същество; ниптямна – насила хвърлено; тан-стха – което е изпаднало в извънредно мъчителни условия; ведана – от такова страдание; наа – загубва; мати – съзнанието си; наа – загубва; ди – зрението си; ча – също; бхавати – става; ятх – като; ванаспати – дърветата; вшчямна – на които секат; мӯла – корените; тасмт – ето защо; андхатмисрам – Андхатмисра; там – този; упадишанти – наричат.
Човек, който коварно е мамил другиго, за да се наслаждава на съпругата и децата му, попада на адската планета Андхатмисра. Там неговото положение е като на дърво, отсечено от корен. Дори преди да стигне до Андхатмисра, грешното живо същество е подложено на ужасни мъчения. Те са толкова сурови, че то губи разума и зрението си. Ето защо просветените мъдреци наричат този ад Андхатмисра.