ТЕКСТ 13
явӣса екшӣтир джянте питур дешакар мах-шлӣн мах-шротри ягя-шӣл карма-вишуддх брхма бабхӯву.
явӣса – по-малки; екшӣти – осемдесет и един на брой; джянте – синовете на Джаянтӣ, съпругата на абхадева; питу – на баща им; дешакар – подчинявайки се на волята; мах-шлӣн – с добри обноски и възпитание; мах-шротри – добре овладели ведическото знание; ягя-шӣл – опитни в ритуалните церемонии; карма-вишуддх – с много чисти дейности; брхма – достойни брхмаи; бабхӯву – станаха.
Освен споменатите деветнайсет, абхадева и Джаянтӣ имаха още осемдесет и един по-малки сина. По волята на баща си те получиха добро възпитание и обноски, съблюдаваха пълна чистота в дейностите си и овладяха ведическото знание и ритуали. По този начин станаха достойни брхмаи.
От този стих научаваме как различните съсловия се характеризират с определени качества и дейности. Цар абхадева бил истински катрия. Той имал сто сина; десет от тях били кшатрии и управлявали планетата. Деветима станали признати проповедници на Шрӣмад Бхгаватам (мах-бхгавати), а това показва, че превъзхождали дори брхмаите. Останалите осемдесет и един сина станали изключително достойни брхмаи. От тези примери виждаме как човек получава призвание за дадена дейност според качествата си, а не по рождение. Всички синове на Махрджа абхадева били кшатрии по произход, но някои от тях развили качествата на кшатрии, а други – на брхмаи. Деветима станали проповедници на Шрӣмад Бхгаватам (бхгавата-дхарма-даршан); те били над кастите на кшатриите и брхмаите.