ТЕКСТ 14
бхагавн абха-сагя тма-тантра свая нитя-нивттнартха-парампара кевалнанднубхава ӣшвара ева випарӣтават кармй рабхама кленнугата дхармам чараенопашикаянн атад-вид сама упашнто маитра круико дхармртха-яша-праджнандмтвародхена гхеу лока ниямаят.
бхагавн – Върховната Божествена Личност; абха – абха; сагя – на име; тма-тантра – напълно независим; сваям – лично; нитя – вечно; нивтта – освободен от; анартха – нежелани неща (раждане, старост, болести и смърт); парампара – непрекъсната последователност; кевала – само; нанда-анубхава – изпълнен с трансцендентално блаженство; ӣшвара – Върховният Бог, владетелят; ева – наистина; випарӣта-ват – като противоположното; карми – материални дейности; рабхама – изпълняващи; клена – с течение на времето; анугатам – пренебрегваха; дхармам – варшрама дхарма; чараена – изпълнявайки; упашикаян – учейки; а-тат-видм – невежи хора; сама – уравновесен; упашнта – необезпокояван от материалните сетива; маитра – приятелски настроен към всички; круика – много милостив към всички; дхарма – религиозни принципи; артха – икономическо благосъстояние; яша – слава; прадж – синове и дъщери; нанда – материално щастие; амта – вечен живот; авародхена – за постигане; гхеу – в семейния живот; локам – обикновените хора; ниямаят – Той даде правилата.
Като въплъщение на Върховната Божествена Личност, Бог абхадева бе напълно независим, защото притежаваше духовна, вечна, изпълнена с трансцендентално блаженство форма. Той нямаше нищо общо с четирите принципа на материално страдание (раждане, болести, старост и смърт) и бе освободен от материални привързаности. Винаги уравновесен, Той гледаше на всички по един и същи начин. Желаещ само доброто на живите същества, беше нещастен да вижда другите нещастни. Макар и съвършена личност, всевластен Върховен Бог, Той действаше като обикновена обусловена душа. И строго се придържаше към принципите на варшрама дхарма. С течение на времето тези принципи бяха пренебрегнати; затова с личните си качества и поведение Той показваше на невежите как да изпълняват предписаните им задължения. Бог абхадева утвърди правилата на семейния живот, благодарение на които хората почитат религията, осигуряват си благосъстояние и добро име, раждат синове и дъщери, постигат материално щастие и накрая – вечен живот. Със своите наставления Той разясни как човек може да бъде семеен и същевременно да стане съвършен, следвайки принципите на варшрама дхарма.
Варшрама дхарма е предназначена за несъвършените обусловени души. С нейна помощ те напредват духовно към завръщането си у дома, при Бога. Цивилизация, която не познава висшия смисъл на живота, по нищо не се различава от животинска общност. Както се казва в Шрӣмад Бхгаватам: на те виду свртха-гати хи виум. Човешкото общество осигурява постигане на духовно знание, така че всички да се освободят от робството на раждането, смъртта, старостта и болестите. Варшрама дхарма предоставя на хората възможност да станат достойни за освобождение от ноктите на м. Следвайки нейните регулиращи принципи, човек ще преуспее. Този въпрос е засегнат и в Бхагавад-гӣт (3.21 – 24).