ТЕКСТ 5

Когато видял, че синът му абхадева е обичан от поданиците и държавните управници, Махрджа Нбхи решил да му повери императорския трон. Освен това той поискал да го предаде в ръцете на учени брхмаи. Това означава, че един монарх е длъжен да управлява според ведическите принципи, с напътствията на учени брхмаи, позоваващи се на свещените писания като Ману смти и други шстри. Според ведическите принципи обществото е разделено на четири групи: брхмаи, катрии, вайши и шӯдри. Чтур-варя ма са гуа-карма-вибхгаша. Царят трябва да се грижи всеки да следва ведическите наставления, определени за неговото съсловие. Един брхмаа трябва да изпълнява брахминските си задължения и да не мами хората. Никой не бива да получава титлата брхмаа, без съответните качества. Дълг на царя е да се погрижи всеки да изпълнява предписаните му задължения според ведическите принципи. Освен това уединението в края на живота е задължително. Макар все още цар, Махрджа Нбхи се оттеглил от семейния живот и отишъл със съпругата си в Бадарикшрама в Хималаите, където има храм на Нара-Нряа. Думите прасанна-нипуена тапас означават, че той изпълнявал отреченията с голяма вещина и радост. За него не представлявало никаква трудност да изостави удобствата и царския разкош. Въпреки суровите отречения той бил много щастлив в Бадарикшрама и правел всичко умело и с внимание. Така, изцяло погълнат от Ка съзнание (самдхи йога), с постоянна мисъл за Ка, Всудева, Махрджа Нбхи постигнал пълен успех в края на дните си и се издигнал в духовния свят, Ваикухалока.

Това представлява ведическият живот. Човек трябва да спре кръговрата на раждане и смърт и да се върне у дома, при Бога. В тази връзка думите тан-махимнам авпа заслужават внимание. Шрӣла Шрӣдхара Свмӣ пише, че махим означава освобождение още в сегашния живот. Би трябвало да действаме по такъв начин в живота си, че когато напуснем това тяло, да се освободим от робството на прераждането. Това се нарича джӣван-мукти. Шрӣла Вӣраргхава чря отбелязва, че в Чхндогя Упаниад са описани осем характеристики на джӣван-мукта, личност, която вече е освободена, макар да се намира в материално тяло. Първата характеристика на такъв човек е неговата свобода от всички грехове (апахата-ппа). В ноктите на м, материалната енергия, всеки е принуден да съгрешава. Бхагавад-гӣт нарича този вид хора дуктина – те постоянно извършват грехове. Освободената личност никога не съгрешава. Греховната дейност включва произволния секс, месоядството, упойващите вещества и хазарта. Друга характеристика на освободената личност е виджара – той не е подложен на страданията на старостта. Трета характеристика е вимтю. Освободената личност живее така, че да избегне принудата от нови материални тела, обречени на смърт. С други думи, той не пропада отново в кръговрата на раждането и смъртта. Четвъртата характеристика е вишока; тя посочва неговото безразличие към материалното щастие и нещастие. Петата характеристика е виджигхатса – той повече не се стреми към материално наслаждение. Шестата характеристика е апипт, което означава, че той няма никакви други желания, освен да служи предано на Ка, неговия най-скъп Бог. Седмата характеристика е сатя-кма – всичките му желания са насочени към Върховната Истина, Ка. Той не желае нищо друго. Той е сатя-сакалпа – всяко негово желание се осъществява по милостта на Ка. Той не желае нищо за своето материално благополучие, единственото му желание е да служи на Върховния. И то се сбъдва по милостта на Бога. Това се нарича сатя-сакалпа. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ посочва, че думата махим означава завръщане в духовния свят, обратно вкъщи, във Ваикуха. А Шрӣ Шукадева казва, че махим означава преданият да постигне качествата на Върховната Божествена Личност. Това се нарича садхарма, „еднакво качество“. Както Ка никога не се ражда и не умира, така преданите, които се връщат при него, никога не умират и не се раждат в материалния свят.