No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 4

нбхис ту ятхбхилаита супраджаствам аварудхти-прамода-бхара-вихвало гадгадкара гир сваира гхӣта-наралока-садхарма бхагаванта пура-пуруа м-виласита-матир ватса ттети снургам упаллаян пар нирвтим упагата.

нбхи – цар Нбхи; ту – безспорно; ятх-абхилаитам – според желанието си; су-праджаствам – най-красивия син; аварудхя – получил; ати-прамода – голяма радост; бхара – от прекалено; вихвала – обзет; гадгада-акара – треперещ от екстаз; гир – с глас; сваирам – по независимата си воля; гхӣта – прие; нара-лока-садхармам – действащ като човешко същество; бхагавантам – Върховната Божествена Личност; пура-пуруам – най-старото живо същество; м – от йога-м; виласита – заблуден; мати – настроение; ватса – скъпи сине; тта – скъпи мой; ити – така; са-анургам – с голяма обич; упаллаян – отглеждайки; парм – трансцендентално; нирвтим – блаженство; упагата – постигна.

Получил съвършен син според желанието си, цар Нбхи бе обзет от трансцендентално блаженство и обич към него. С разтреперан, преливащ от екстаз глас, той се обръщаше към момчето с думите „скъпи сине, любими мой“. Това отношение се дължеше на йога-м; чрез нея царят бе приел Върховния Бог, върховния баща, за свой син. В знак на върховно благоразположение Бог стана негов син и се отнасяше към всички, сякаш бе обикновен човек. Цар Нбхи отгледа трансценденталния си син с много обич, завладян от трансцендентално блаженство, радост и преданост.

Думата м е използвана със значението на „илюзия“. Безспорно Махрджа Нбхи се заблуждавал, смятайки Върховната Божествена Личност за свой син. Тази трансцендентална илюзия е необходима – иначе как живото същество ще приеме върховния баща за свой син? Върховният се появява като син на някого от своите предани; така Бог Ка се появил като син на Яшод и Нанда Махрджа. Тези предани никога не биха си помислили, че синът им е Върховната Божествена Личност, защото това ще им попречи да се отнасят към него с родителска любов.

« Previous Next »