В тази глава се говори за бхгавата дхарма, религиозните принципи на преданото служене. Те са над принципите за освобождение и за избавление от материалната нищета. Тук се казва, че човешкото същество не бива да се стреми неистово към сетивно наслаждение подобно на куче или свиня. Човешкият живот е предназначен за съживяване на взаимоотношенията ни с Върховния Бог, а за тази цел би трябвало да се подложим на различни отречения. Благодарение на тях ще пречистим сърцето си от материални замърсявания и ще се издигнем на духовно равнище. Това съвършенство е постижимо, ако приемем подслон при истински предан и му служим. Тогава пред нас ще се отворят вратите на освобождението. Привързаните към жени и сетивна наслада постепенно биват погълнати от материално съзнание, което ги завлича сред страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта. А работещите за всеобщо благо, безпристрастни към семейство и деца, се наричат махтми. Хората, заети със сетивни наслаждения, извършват благочестиви или неблагочестиви дейности, но не могат да разберат същността на душата. Затова те трябва да се обърнат към извисен предан и да го приемат за духовен учител. Благодарение на общуването си с него те ще успеят да разберат крайната цел на живота. Като следва наставленията на такъв духовен учител, човек започва да служи на Бога, откъсва се от материалното и се научава на търпимост към материалните страдания. Той гледа еднакво на всички живи същества, а интересът му към трансценденталното знание нараства. С неуморен труд за удовлетворението на Ка изчезва привързаността му към жена, деца и дом. Той не си позволява да си губи времето. Така се постига себепознание. Този, който е овладял духовното знание, не занимава никого с материални дейности. Ако човек не е в състояние да спаси другия с наставления за преданото служене, не бива да става духовен учител, баща, майка, полубог или съпруг. Бог абхадева посъветвал своите синове да приемат най-големия си брат Бхарата за свой водач и господар и да му служат. Брхмаите са най-висшите живи същества, а ваиавите превъзхождат дори брхмаите. Да служиш на един ваиава, означава да служиш на Върховната Божествена Личност. Така Шукадева Госвмӣ описва личността на Бхарата Махрджа и жертвоприношението, с което Бог абхадева дал наставления за благото на всички.